Проф. Димитър Кенанов

ПРЕДИСЛОВИЕ

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският
научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото
книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан
(Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски
печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител 1.
Архим. Леонид (Кавелин) е имал желание да подготви за печат Евтимиевите съчинения, но
става първият издател на „Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак. Във
встъпителната статия руският учен заявява: „Съвпадащите свидетелства на Григорий Цамблак и
Константин Философ (т.е. Костенечки) доказват, че св. Евтимий е бил истинският баща на
славянската филология. И неотменен дълг е на любителите на славянската древност подробно и
грижливо да издирят неговите заслуги в това отношение, да съберат всички негови съчинения”
2. Бориловият Синодик от 1211 г. е другият важен паметник с два преписа от ХІV в. и ХVІ в.,
въведени в науката от В. И. Григорович, Сп. Н. Палаузов, М. С. Дринов и М. Г. Попруженко,
който доказва участието на св. Патриарх Евтимий в попълването и редактирането на Синодика.
Славистичните среди са въодушевени от откриването на Рилския панегирик, писан през 1479 г.
от Владислав Граматик. По него Неофит Рилски публикува Евтимиевото житие на св. Иван
Рилски с Рилската повест на Владислав Граматик за пренасянето на мощите в Рилския манастир
през 1469 г. Сп. Н. Палаузов изразява убеждението си, че Панегирикът е съставен от св.
Патриарх Евтимий, който започва да събира монументални Велики Минеи-Чети. Изглежда под
въздействието на Палаузовата теза архим. Леонид дава същата оценка за Рилския панегирик и
за св. Евтимий Търновски като съставител и редактор на Велики Минеи-Чети, предшественик
на митрополит Макарий от ХVІ век 3. В единствен препис от Владислав Граматик е запазено
„Похвално слово за св. Филотея” от митрополит Йоасаф Бдински. В неговия текст за Кавелин
подобно вопъл на поробения български народ звучи крилатата мисъл: „По-добре беше слънцето
да изгаснеше, нежели да замлъкне Евтимиевият език”.

От Рилския панегирик през 1882 г. Владимир Качановски печата Евтимиевите послания
до митрополит Антим, до мних Киприан и до свещеноинок Никодим Тисменски4. П. А. Сирку
(Сирков) обобщава изследванията и публикациите на текстове по ръкописа на Владислав
Граматик, привежда постатийното му съдържание с началните фрази на поместените
съчинения, с бележките, оставени от Владислав Граматик, и в по-ново време – от отец Неофит
Рилски5. П. Сирку смята още, че в написването на Мардариевия панегирик от 1483 г. участва и
Владислав Граматик. За по-голяма пълнота ще добавим, че през 1734-1735 г. Владиславовия
сборник е разлиствал Партений Павлович, а няколко десетилетия по-късно е четен от
йеросхимонах Спиридон Рилски заради Евтимиевото житие на св. Иван Рилски и по този начин
Спиридон с единствения запазен препис на „Житие на преп. Теодосий” от Константинополския
патриарх Калист. Това го подтиква да състави нова редакция на Теодосиевото житие и да
напише служба за неразумно забравения от българите единоплеменен светец, както сам
признава в Предисловието 6.

Със своите преводачески и редакторски занимания св. Патриарх Евтимий обновява
литургическите текстове в Българската Църква и ги поставя в пълна съвместимост с
византийската патриаршеска практика. Чрез направените от П. И. Севастиянов фотографски
снимки в Атон се поставян основи за траен интерес към пергаменния Свитък от ХІV век, чийто
произход Полихроний Сирку свързва с Търновската Велика лавра „Св. 40 мъченици”. Свитъкът
е дълъг 3 метра, широк – около 13 см и до днес се съхранява в славянобългарската Зографска
обител „Св. Георги Победоносец” на Атон 7.

През 1869 г. е обнародван Свитъкът, съдържащ Филотеевия Устав на литургията от св.
Йоан Златоуст с Дяконския чин8 и с предисловие от безименен автор (според Сирку това е Я.
Шафарик): „Руският писател г. Севастиянов е свалил фотографическо копие от съществующата
на стената в Зографския манастир на Св. гора проскомидия, която е превел от гръцки на
българославянски език Евтимий Търновски, български патриарх от 1360 до 1389 г. Тоя
фотографически препис г. Севастиянов е предал А. Гилфердингу да го напечата в някое от
руските археологически периодически списания. А. Гилфердинг – който мисли, че ако преводът
на тая проскомидия бъде напечатан в Русия, той ще да стане недостъпен за българите, до които
се отнася повече, нежели до русите – е намерил за по-добре, щото тоя превод от старата
българска книжнина да се напечата в Сърбия, защото в такъв случай той ще да стигне по-скоро
до ръцете на учените българи” 9.

Между духовните съкровища на днешната библиотека на Зографския манастир е
ръкописната книга от ХІV век – Зографски Служебник на св. Патриарх Евтимий с Евхологий,
който вмества в себе си освен литургическия текст на Свитъка, служби на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики (литургия и преждеосвещена литургия), различни молитви и
чинопоследования. По признание на Сирку, подробни сведения за сборника първи съобщава
Владимир Качановски. Той забелязва възглашенията за цар Иван Шишман, царица Мария, св.
Патриарх Евтимий и застава зад романтичното Зографско предание, че пътят на заточения от
османските поробители Евтимий минава през Атон и Зограф10. В отделна статия по Зографския
Служебник Вл. Качановски печата молитвите, отдавани на св. Патриарх Евтимий11.

През лятото на 1887 г. П. А. Сирку посещава Атон и преписва Зографския Служебник, а
през 1890 г. обнародва цитираното вече ненадминато издание на литургическите трудове,
оставени от св. Патриарх Евтимий. Приведени са разночетения по Соловецкия Служебник,
писан в Зографския манастир през 1632 г. от инок Варлаам за молдовлахийския митрополит
Теофан. Полихроний Агапиевич успява да претвори в слово част от своя всеобхватен замисъл за
труд за търновското „исправление книг” – през 1898 г. излиза книгата му „К истории
исправления книг в Болгарии в ХІV в. Т. 1. Время и жизнь Патриарха Евфимия Тырновского”. В
обемистото изследване12 е сторен историко-политически обзор на положението в България през
ХІV век, изложено е обстойно светоотеческото по дух учение на византийско-българския
исихазъм чрез делото на преп. Григорий Синаит, преп. Григорий Палама, преп. Ромил
Видински, преп. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Търновски. Налице е пръв опит за
цялостен поглед върху ръкописното наследство и образоваността при цар Иван Александър.

През 1900 г. П. Сирку издава Евтимиевата „Служба на преп. царица Теофана”13. Във
въвеждащата и в заключителната статия са проследени всички извори за живота на преп.
Теофана като открит остава въпросът за предполагания византийски химнографски източник и
въздействието му върху св. Патриарх Евтимий. Важни са приносите на Полихроний Сирку за
изясняването на изворовата основа на житията за св. Иван Рилски и св. Петка Епиватска
(Търновска) с публикуването на новобългарската версия на житието за св. Петка по
Жеравненския дамаскин 14.

Във фундаменталния труд на проф. Ем. Калужняцки могат да се намерят още научни
факти, които изграждат пълната картина на издателския интерес към Евтимиевото духовно
наследство през ХІХ век. В настоящото преиздание на български език от Недка Николова е
преведена аналитичната студия с текстокритическите бележки към отделните произведения на
св. Евтимий Търновски. Надяваме се, че с преводния си формат изследователските прозрения на
видния евтимиевист ще стигнат до по-широка читателска среда.

Lesley Jacobs Solmonson
Gin: A Global History
London, Reaktion Books, 2012, 128 pages, 69 illustrations, 46 in colour
ISBN: 978 1 86189 924 8
Price: £9.99

Description

Mother’s Milk or Blue Ruin, Dutch Courage or Cuckold’s Comfort – the fanciful nicknames that gin has acquired only hint at its colourful story. The story begins with the aromatic juniper berry originally used by the Dutch to flavour the whisky-like genever. The drink then made its way to Britain, where cheap imitations laced with turpentine and other caustic fillers made it the drink of choice for poor eighteenth-century Londoners. Eventually replaced by the sweetened Old Tom style and then by London Dry, gin was introduced to the wider world by means of the British Empire, and during the Jazz Age became a mainstay of a new drinking culture: the cocktail.

Today classic cocktails like the Gimlet and the Negroni are embraced by drinkers who enjoy a new breed of modern gins, and gin has reclaimed pride of place in the world of mixology. Gin: A Global History will attract both cocktail aficionados and lovers of food history as it chronicles gin’s evolution from cheap liquor to modern alcoholic marvel.

Review

'A colourful history of the liquor from drink of choice for the poor to modern cocktail essential.' – Your Family History

Author

Lesley Jacobs Solmonson is a food writer and co-founder of 12bottlebar.com, a site devoted to classic cocktails. She has written for such publications as Gourmet, Wine Enthusiast, Santa Barbara and the International Sommelier Guild’s.

Patricia Herlihy
Vodka: A Global History
London, Reaktion Books, 2012, 168 pages, 67 illustrations, 63 in colour
ISBN: 978 1 86189 929 3
Price: £9.99

Description

Vodka is the most versatile of spirits. While people in Eastern Europe and the Baltic often drink it neat, swallowing it in one gulp, others use it in cocktails – from the Bloody Mary to the vodka Martini – or mix it with tonic water or ginger beer to create a refreshing drink. Vodka manufacturers even infuse it with flavours ranging from lemon and strawberry to chocolate, bubble gum and bacon. Created by distilling fermented grains, potatoes or other vegetables, this colourless, flavourless and odourless liquor has been enjoyed by both the rich and the poor throughout its existence, but it has also endured many obstacles along its way to global popularity.

This book takes us for a ride through vodka’s history, from its mysterious origins in a Slavic country in the fourteenth century to its current global popularity. On its way to world domination, vodka became ingrained in Eastern European culture, especially in Russia, where standards in vodka production were first set. It continued to flourish despite hurdles such as American Prohibition and being banned in Russia on the eve of the First World War (because of soldiers turning up for duty drunk). Vodka tells the story of how a humble drink became an international industry.

Author

Patricia Herlihy is Emeritus Professor of History at Brown University.

Richard Foss
Rum: A Global History
London, Reaktion Books, 2012, 128 pp., 53 illustrations, 34 in colour
ISBN: 978 1 86189 926 2
Price: £9.99

Description

‘Yo ho ho and a bottle of rum!’ A favourite of pirates, the molasses-coloured liquid brings to mind clear blue seas and weatherbeaten sailors. But enjoyment of rum spread far beyond the scallywags of the Caribbean – Charles Dickens savoured it in punch, George Washington served it at campaign rallies, Queen Victoria sipped it in the British Navy’s grog, and Kamehameha I of Hawaii drank it straight. In Rum Richard Foss tells the colourful, secret history of a spirit that not only helped spark the American Revolution but was even used as currency in Australia.

This book chronicles the 500-year evolution of rum from a raw spirit concocted for slaves to a beverage savoured by connoisseurs. Rum has left its mark on religious rituals – it remains a sacramental offering among voodoo worshippers – and became part of popular songs and other cultural landmarks. Fast-paced and well written, Rum will delight any fan of Mojitos and Mai Tais.

Author

Richard Foss is a food historian and journalist. He has written for many publications including Time Out magazine, Easy Reader newspaper and Los Angeles CityBeat, and has contributed to Food Cultures of the World Encyclopedia (2011).

Веднъж известният психолог Карл Густав Юнг чел публична лекция в Цюрих. Бил мрачен ден, облаци закривали небето и в залата било тъмно. След лекцията той поканил присъстващите да му зададат въпроси. Една жена станала и го запитала: „Професоре, Вие вярвате ли в Бога?” В този момент облаците се разкъсали, слънцето бляснало в залата и Юнг възторжено извикал: „Аз не вярвам! Аз зная, че Бог съществува!”

Цитираме този интересен случай не за да препоръчаме светогледа на Юнг, който е гностик, а за да напомним, че ние знаeм православната вяра благодарение на боговдъхновените мъже, събрани в малоазийския град Никея (днес Изник в Турция) през лятото на 325 г. Каноничните евангелия не са нито катехезис, нито учебник по вероучение. В продължение на три века след Христос се водят често ожесточени спорове кой всъщност е Той, какво е отношението Му към Бога, каква общност е основал, какво е естеството на откровението и пр. Възникват и изчезват безброй ереси и разколи, които увличат стотици хиляди търсещи и лутащи се хора. Църквата излъчва немалко духовни светилници – светите отци, чиито проповеди и произведения сочат в мрака пътя към истината. Но при тогавашното слабо развитие на комуникациите тяхното слово не е разпространено и усвоено от цялата пълнота на Църквата.

След като ликвидира политическите си противници и се оказва едноличен владетел на една държава, простираща се от Шотландия до Персия, св. Константин Велики решава да прекрати хаоса и в духовната област. Въпреки че не е кръстен, той осъзнава ролята си на „светски епископ” и свиква Първия вселенски събор в Никея. По това време вече назрява бурята, която разтърсва из основи Църквата и империята през ІV в. Това е ереста на александрийския свещеник Арий. В противовес на еретиците-монархиани, които сливат лицата на Св. Троица, той Ги разделя и противопоставя до такава степен, че обявява Божия Син, предвечния Логос за „творение”. На събора се оформят три групи. Едни са строгите православни, които обаче използват манихейския термин „единосъщен” за отношението между Бог Отец и Бог Син. Междинна позиция заемат умерените ариани, които твърдят, че Бог Син е „подобосъщен” на Отца. Крайните ариани отхвърлят рязко божественото достойнство на Сина Божи, с което стигат до богохулство.

Актовете на събора не са запазени, но за тях съдим по посланията на някои участници и данните на по-късни църковни историци. Различни списъци предлагат различен брой на участниците – по традиция те са 318. Доста колоритен е съставът на Никейския събор. Немалко от участниците са обезобразени от изтезанията на езичниците. Кипърският епископ св. Спиридон се познава по шапката от плетена ракита (не златовезана корона като днешните владици). По предание св. Николай Мирликийски в ревността си за вярата удря шамар на Арий, за което е низвергнат от събора, но по-късно е възстановен. Един мургав начетен дякон от Александрия – Атанасий, взема дейно участие в пренията. Едва ли някой тогава подозира, че този неустрашим човек ще изнесе на гърба си борбата срещу арианството през следващите десетилетия и ще бъде заточаван пет пъти. Когато отците разискват дали да наложат задължително безбрачие на духовниците, отшелникът св. Пафнутий Тиваитски мъдро ги убеждава да не налагат такова бреме на следващите поколения. За съжаление Римокатолическата църква забравя мъдрото правило на Никея и през ХІ век въвежда целибат на всички духовници, който важи и досега. Но тъй като не всички мъже са родени за пълно въздържание, на Запад зачестиха грозните скандали, свързани с педофилия и насилия, които рушат авторитета на Римокатолическата църква.

Св. Константин Велики застава с целия си авторитет зад съборните решения. Никейският събор съставя първите осем члена от Символа на вярата, който се чете по време на всяка литургия. Следващите членове са допълнени от Втория вселенски събор, състоял се в Цариград през 381 г. Съборът съставя и 20 канони или правила, които се спазват и днес, например за приемането на отпадналите от вярата, семейния статут на духовниците, празнуването на Великден отделно от евреите, забраната да се коленичи в неделя – деня на Възкресението на Христос и пр.

Азбучният патерик разказва за египетския авва Агатон, който е обвиняван от други монаси в най-различни грехове. Той приема всички обвинения и ги моли за прошка. Но когато те заявяват, че е еретик, св. Агатон категорично се противопоставя и отхвърля това подозрение. Всички ние сме грешни хора, но трябва да съхраняваме православната си вяра като най-скъпо достояние и да я предаваме на тези, които идват след нас. В същото време не е достатъчно само да вярваме, а да изразяваме вярата си в добри дела, защото „и бесовете вярват, и треперят” (Як. 2:19).

Nicholas Campion
Astrology and Cosmology in the World’s Religions
New York, New York University Press, 2012, 288 pages
ISBN: 9780814717141
Price: $23.00 Paper

Description:

When you think of astrology, you may think of the horoscope section in your local paper, or of Nancy Reagan's consultations with an astrologer in the White House in the 1980s. Yet almost every religion uses some form of astrology: some way of thinking about the sun, moon, stars, and planets and how they hold significance for human lives on earth.

Astrology and Cosmology in the World’s Religions offers an accessible overview of the astrologies of the world's religions, placing them into context within theories of how the wider universe came into being and operates. Campion traces beliefs about the heavens among peoples ranging from ancient Egypt and China, to Australia and Polynesia, and India and the Islamic world.

Addressing each religion in a separate chapter, Campion outlines how, by observing the celestial bodies, people have engaged with the divine, managed the future, and attempted to understand events here on earth. This fascinating text offers a unique way to delve into comparative religions and will also appeal to those intrigued by New Age topics.

Author:

Nicholas Campion is senior lecturer in the School of Archaeology, History and Anthropology, director of the Sophia Centre for the Study of Cosmology in Culture, and course director of the MA in Cultural Astronomy and Astrology at the University of Wales Trinity Saint David. His books include the two-volume A History of Western Astrology.

Reviews:

"This innovative study presents astrologies and cosmologies - broadly conceived - as counterparts and mirrors of human societies. Unlike most students of astrology, Campion transcends the limitations of the Western tradition to examine the nature and roles of astrological and cosmological concepts in cultures from all continents. His examples provide original insights into how cosmologies shape these cultures' artistic, intellectual, and religious activities."
-Stephen McCluskey, West Virginia University

Sears, Matthew Alan
Thrace and the Athenian elite, ca. 550--338 BCE
Ph.D. diss., Cornell University, 2011, 375 pages; AAT 3504619

Abstract (Summary)

This dissertation examines the personal ties between elite Athenians and Thrace from the mid sixth century to the mid fourth century BCE in four case studies--the Philaids and the Thracian Chersonese, Dieitrephes and the massacre at Mycalessus, the northern campaigns of Alcibiades and Thrasybulus, and the fourth century mercenary general Iphicrates. In order to highlight further the particular qualities of those elites who were drawn to Thrace, the final chapter examines figures that shared several traits with Athenian Thracophiles but did not make extensive use of Thracian ties. The relationship between Athens and Thrace is explored in terms of three broad categories--political, military, and cultural.

Given that there continued to be ambitious elites in Athens even after Solon.s reforms and the subsequent climate of increasing political equality between male citizens, Thrace served as a political safety valve. Thrace was a place to which elites could remove themselves should they be unwilling or unable to engage in the prevailing ideological system and should mechanisms like ostracism fail to achieve the desired result, such as the removal of their more powerful competition.

Experience with Thracians was often the catalyst for military innovation. Several Athenians were pioneers in adopting Thracian methods of warfare. Thrace was a forum for experimentation as it was a long way from the pitched hoplite battles that were the norm between mainland Greek poleis , and Thracophiles were frequently the sorts of leaders that were unconstrained by the hoplite ethos.

Finally, some elements of Thracian culture and society were powerfully attractive for ambitious Athenians. In the Athenian imagination Thrace was a throwback to the primitive societies of the Greeks. own past, specifically the world of epic. For the Athenians, Thracian culture and society were defined by aselgeia (licentiousness) and poluteleia (extravagance). While these traits were disdained by many, they proved enticing to others, those whom Aristophanes would dub Thraikophoitai, or Thrace-haunters.

Indexing (document details)
Advisor: Strauss, Barry
School: Cornell University
School Location: United States -- New York
Keyword(s): Thrace, Athens, Greece, Warfare, Cross-cultural contact
Source: DAI-A 73/07, Jan 2013
Source type: Dissertation
Subjects: Classical Studies, Ancient history
Publication Number: AAT 3504619
ISBN: 9781267257208
Document URL: http://proquest.umi.com/pqdweb?did=2627711191&sid=1&Fmt=2&cl ientId=54617&RQT=309&VName=PQD
ProQuest document ID: 2627711191

Appignani, Julien
Dostoevsky and suicide: A study of the major characters
Ph.D. diss., The University of Chicago, 2012, 207 pages; AAT 3499702

Abstract (Summary)

Dostoevsky's great tragic characters dramatize the moral, philosophical and religious themes that permeate his great novels: Crime and Punishment (1866), the Idiot (1868-9), the Devils (1871-2) and the Brothers Karamazov (1879-80). For Dostoevsky, these characters embody the destructive and self-destructive consequences of the ideas of atheism, nihilism and egoism that the Russian intelligentsia absorbed largely from the West. These consequences take the form of a despairing faithlessness, valuelessness and lovelessness in human life. Almost without exception, Dostoevsky's great tragic characters, who embody the despair of the existence bleached and blighted by these ideas, are driven to suicide. This dissertation is a study of these characters: how they embody this despair, why they are driven to suicide.

Indexing (document details)
Advisor: Friedrich, Paul
Committee members: Pavel, Thomas, Steiner, Lina
School: The University of Chicago
Department: Social Thought
School Location: United States -- Illinois
Keyword(s): Dostoyevsky, Fyodor, Suicide, Russia
Source: DAI-A 73/07, Jan 2013
Source type: Dissertation
Subjects: Slavic literature
Publication Number: AAT 3499702
ISBN: 9781267246783
Document URL: http://proquest.umi.com/pqdweb?did=2621144381&sid=1&Fmt=2&clientId=54617&RQT=309&VName=PQD
ProQuest document ID: 2621144381