Nicholas Campion
Astrology and Cosmology in the World’s Religions
New York, New York University Press, 2012, 288 pages
ISBN: 9780814717141
Price: $23.00 Paper

Description:

When you think of astrology, you may think of the horoscope section in your local paper, or of Nancy Reagan's consultations with an astrologer in the White House in the 1980s. Yet almost every religion uses some form of astrology: some way of thinking about the sun, moon, stars, and planets and how they hold significance for human lives on earth.

Astrology and Cosmology in the World’s Religions offers an accessible overview of the astrologies of the world's religions, placing them into context within theories of how the wider universe came into being and operates. Campion traces beliefs about the heavens among peoples ranging from ancient Egypt and China, to Australia and Polynesia, and India and the Islamic world.

Addressing each religion in a separate chapter, Campion outlines how, by observing the celestial bodies, people have engaged with the divine, managed the future, and attempted to understand events here on earth. This fascinating text offers a unique way to delve into comparative religions and will also appeal to those intrigued by New Age topics.

Author:

Nicholas Campion is senior lecturer in the School of Archaeology, History and Anthropology, director of the Sophia Centre for the Study of Cosmology in Culture, and course director of the MA in Cultural Astronomy and Astrology at the University of Wales Trinity Saint David. His books include the two-volume A History of Western Astrology.

Reviews:

"This innovative study presents astrologies and cosmologies - broadly conceived - as counterparts and mirrors of human societies. Unlike most students of astrology, Campion transcends the limitations of the Western tradition to examine the nature and roles of astrological and cosmological concepts in cultures from all continents. His examples provide original insights into how cosmologies shape these cultures' artistic, intellectual, and religious activities."
-Stephen McCluskey, West Virginia University

Sears, Matthew Alan
Thrace and the Athenian elite, ca. 550--338 BCE
Ph.D. diss., Cornell University, 2011, 375 pages; AAT 3504619

Abstract (Summary)

This dissertation examines the personal ties between elite Athenians and Thrace from the mid sixth century to the mid fourth century BCE in four case studies--the Philaids and the Thracian Chersonese, Dieitrephes and the massacre at Mycalessus, the northern campaigns of Alcibiades and Thrasybulus, and the fourth century mercenary general Iphicrates. In order to highlight further the particular qualities of those elites who were drawn to Thrace, the final chapter examines figures that shared several traits with Athenian Thracophiles but did not make extensive use of Thracian ties. The relationship between Athens and Thrace is explored in terms of three broad categories--political, military, and cultural.

Given that there continued to be ambitious elites in Athens even after Solon.s reforms and the subsequent climate of increasing political equality between male citizens, Thrace served as a political safety valve. Thrace was a place to which elites could remove themselves should they be unwilling or unable to engage in the prevailing ideological system and should mechanisms like ostracism fail to achieve the desired result, such as the removal of their more powerful competition.

Experience with Thracians was often the catalyst for military innovation. Several Athenians were pioneers in adopting Thracian methods of warfare. Thrace was a forum for experimentation as it was a long way from the pitched hoplite battles that were the norm between mainland Greek poleis , and Thracophiles were frequently the sorts of leaders that were unconstrained by the hoplite ethos.

Finally, some elements of Thracian culture and society were powerfully attractive for ambitious Athenians. In the Athenian imagination Thrace was a throwback to the primitive societies of the Greeks. own past, specifically the world of epic. For the Athenians, Thracian culture and society were defined by aselgeia (licentiousness) and poluteleia (extravagance). While these traits were disdained by many, they proved enticing to others, those whom Aristophanes would dub Thraikophoitai, or Thrace-haunters.

Indexing (document details)
Advisor: Strauss, Barry
School: Cornell University
School Location: United States -- New York
Keyword(s): Thrace, Athens, Greece, Warfare, Cross-cultural contact
Source: DAI-A 73/07, Jan 2013
Source type: Dissertation
Subjects: Classical Studies, Ancient history
Publication Number: AAT 3504619
ISBN: 9781267257208
Document URL: http://proquest.umi.com/pqdweb?did=2627711191&sid=1&Fmt=2&cl ientId=54617&RQT=309&VName=PQD
ProQuest document ID: 2627711191

Appignani, Julien
Dostoevsky and suicide: A study of the major characters
Ph.D. diss., The University of Chicago, 2012, 207 pages; AAT 3499702

Abstract (Summary)

Dostoevsky's great tragic characters dramatize the moral, philosophical and religious themes that permeate his great novels: Crime and Punishment (1866), the Idiot (1868-9), the Devils (1871-2) and the Brothers Karamazov (1879-80). For Dostoevsky, these characters embody the destructive and self-destructive consequences of the ideas of atheism, nihilism and egoism that the Russian intelligentsia absorbed largely from the West. These consequences take the form of a despairing faithlessness, valuelessness and lovelessness in human life. Almost without exception, Dostoevsky's great tragic characters, who embody the despair of the existence bleached and blighted by these ideas, are driven to suicide. This dissertation is a study of these characters: how they embody this despair, why they are driven to suicide.

Indexing (document details)
Advisor: Friedrich, Paul
Committee members: Pavel, Thomas, Steiner, Lina
School: The University of Chicago
Department: Social Thought
School Location: United States -- Illinois
Keyword(s): Dostoyevsky, Fyodor, Suicide, Russia
Source: DAI-A 73/07, Jan 2013
Source type: Dissertation
Subjects: Slavic literature
Publication Number: AAT 3499702
ISBN: 9781267246783
Document URL: http://proquest.umi.com/pqdweb?did=2621144381&sid=1&Fmt=2&clientId=54617&RQT=309&VName=PQD
ProQuest document ID: 2621144381

Иван Радев
Паисий Хилендарски и Търновският край
Издателство: Абагар
ISBN: 9789544279738
първо издание, 2012 год.
твърди корици, 174 стр.
Цена: 15,00 лв

Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година, е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край.

Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия /1783 г./ до Мерданския препис /средата на XIX в./, включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело.

Екзарх Стефан
Богомилите и презвитер Козма
Издателство: Изток-Запад
ISBN: 9786191520428
второ издание, 2012 год.
меки корици, 148 стр.
Цена: 10,00 лв

Поредицата „Богомилството и Европа“, която се подготвя от издателство „Изток-Запад“ и от Университета по библиотекознание и информационни технологии, има задачата да ви представи важни изследвания върху това голямо явление от нашата история, които не са превеждани на български или които са отминали без необходимото внимание на своето време.

Такава е книгата, с която започва „Богомилството и Европа“ – ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“, който за първи път е видял бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски.

В поредицата ще попаднат книги, които още от миналия век посочват категорично българския корен на богомилството, като труда на хърватския историк Франьо Рачки „Богомили и патарени“ (1873–1875) или изследването от 1878 г. на американския баптистки историк Линъс Брокит „Богомилите от България и Босна (ранните протестанти от Изток)“.

Ще бъде съставен том с текстове от най-видните френски изследователи на богомилството и катарството: Албер Донден, Кристин Тузелие, Жан Дювернуа, Ан Брьонон. Ще бъдат поднесени съвсем наскоро разкрити, неизвестни досега източници, като трактатите на швейцарския историк на Реформацията Йохан Конрад Фюсли „Дисертация за фанатиците от XI век, открити в Италия“ и „Дисертация за фанатиците от XII век, забелязани в Англия“.

Руските изследователи също ще получат своето внимание. В един том ще бъдат представени студии на Александър Веселовски, на Николай Тихонравов и украинския поет и учен Иван Франко. От по-съвременните автори ще бъдат включени Александър Соловьев, Юрий Бегунов, Александър И. Клибанов, Борис А. Рибаков.

Библиотеката „Богомилството и Европа“ ще внесе тези изследвания в България и ще има значението на паметник, доказващ значението на богомилството

Редколегията ще се състои от наши и чужди учени със значителни постижения в тази област: професор д-р Надежда Драгова, ст.н.с. д-р Ерика Лазарова, доцент д-р Пламен Митев, Любомир Юруков (архив), д-р Теофанис Дракопулос (Гърция), Дик ван Ниекерк (Нидерландия). Главен редактор ще бъде т. нар. професор д.ф.н. Георги Василев.

Сава Сивриев
ЕКЗЕГЕЗИ - Из историята на българската литература
Издателство: Карина М
ISBN: 9789541808139
първо издание, 2012 год.
меки корици, 328 стр.
Цена: 11,00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ

Ораторското умение във Венецианската реч на св. Кирил Славянобългарски
Откритието на преподобни Паисий Хилендарски
Атанасий Нескович и неговата „История славеноболгарског народа“
Българските мъченици от края на XVIII – началото на XIX век
„О истине“ на св. Софроний Епископ Врачански
Анекдотът в „Митология Синтипа Философа“ на св. Софроний Епископ Врачански
Парите и богатството в „Житие и страдания…“ на св. Софроний Епископ Врачански
„Стихове пиитически“ на Никифор и Иеротей
„Стiхи надгробнiи...“ на Неофит Рилски
За 1-6 глава от Книга Битие в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
Ханаанската земя в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели)
„Житие светаго Алексия человека божия“ на Константин Огнянович в някои текстове на Петко Р. Славейков
Псалом 136-и в „Не пей ми се“ на Петко Р. Славейков
Функциите на една романова структура в „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев
Вътрешната украса на хъшовските кръчми във Влашко
Чудесното раждане на Чардафона – фреска от Захари Стоянов
Метафори от християнството в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
За християнството, за културата и за лириката
Литературният канон на Възраждането
„Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константин Величков и представата за τέχνη в литературната ситуация след Възраждането
Творецът и творчеството в лириката на Иван Вазов
„Ековете“ на Иван Вазов
„Моите песни“ на Иван Вазов
Българските идеологии в края на ХІХ – началото на ХХ век .
Стоян Михайловски и българската преса
Пътува ли Бай Ганьо в Европа?
Метаморфозите на сюжета в разказите на Елин Пелин
Псалом 142-ри в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин
Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев за тенденциозното
изкуство
Иван Вазов, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков – щрихи към историята на българския индивидуализъм
Скиталецът и времето
Кирил Христов или Пейо Яворов – към историята на един литературен спор
Д-р Кръстьо Кръстев за Пенчо Славейков (Из историята на канонизацията на поета)
Младият Пейо Яворов, четен от д-р Кръстьо Кръстев
Д-р Кръстьо Кръстев за канонизацията на Пейо Яворов
Д-р Кръстьо Кръстев за религията
Модерното повествование в идилиите на Петко Тодоров
Керванджията в „Несретник“ на Петко Тодоров
„Чудак“ на Пейо Яворов
Сънищата, безсъниците или симетрия на аксиологията
„Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов
Тегобата на поезията
Лириката на Йордан Йовков в списание „Художник“
„Френският символизъм“ на Емануил Попдимитров
Eпитетът в „Птици в нощта“ на Николай Лилиев
Психологическият паралелизъм в лириката на Атанас Далчев
Антиномиите в лириката на Атанас Далчев
Бележки за стилистиката на поетическата реч

Текстът на днешното евангелско четиво разказва за изцелението от нашия Спасител Иисус Христос на един слепороден човек. Това събитие е изложено в деветата глава от Евангелието на св. Йоан Богослов.

Трябва да се подчертае, че този слепороден не е с повредени очи, а както съобщава свещеното предание, той изобщо няма очи. Да си представим за момент как е изглеждал този човек преди чудото – с изсушена от слънцето и недояждането глава, в която зеят две празни дупки на мястото на очите. Жив череп! Оттук става ясно защо след чудото най-близките му роднини не могат да го познаят.

Изключителното в случая е, че Господ връща липсващия орган на този нещастен човек. Бог не върши нищо случайно. Първо, с това велико чудо Христос иска да покаже Своята божествена природа. Преди изцелението Той разговаря с юдейските книжници и фарисеи и им разкрива, че съществува преди Авраам, че е истинският Месия и Син Божи. Те побесняват и искат да го убият. Веднага след това Той потвърждава Своето слово с дело – излекуването на слепородения.

Това събитие има не само буквален, фактически смисъл, но и богат символичен подтекст. Интересно е да се наблюдава как Господ изцелява този човек. Той би могъл да го изцери само с едно махване на ръка, с изричане на една дума. Защо Христос избира такъв особен и сложен начин – плюе на земята, взема от така създадената кал и намазва очите на просяка? Според тълкуването на св. отци от една страна плюенето на Спасителя върху земята означава пришествието на Бога в материалната вселена. От друга страна това действие напомня, че човекът е създаден от пръст, от прах и пепел. Затова Господ неслучайно допълва с пръст липсващия орган на човека. Така Той съединява духовно Битието на Мойсей – разказа за сътворението на човека, със Своето битие – свидетелство за пресътворяването на човека в Негово лице. Спасителят е същият Бог, Който създава Адам, Ева, цялата човешка природа и всеки от нас.

С това допълване Христос сочи единственото, което не достига на хората – душевното прозрение. Той косвено подчертава, че всички ние се раждаме духовно слепи за божествената истина и не подчиняваме целия си живот на нея. Постоянната памет, че сме създадени от прах и пепел е в основата на висшето християнско качество – смирението. Само смирението се удостоява с Божията благодат, която смекчава и одухотворява нашата „земност”.

Когато хората плюят върху нещо, с това те показват своето рязко отрицателно отношение към него. Като плюе на земята, която е единосъщна на нашата материална природа, Господ също демонстрира, че за Него в нашето падение ние сме нещо гнусно и отвратително. Но Бог е любов и иска да ни примири със Себе Си, като ни сочи пътя на покаянието. Ако успеем да го постигнем, Неговото проклятие се превръща в благословение, отрицанието – в утвърждаване, тлението – в безсмъртие.

Въпреки своята необичайност за нашия плътски ум, чудодействието над слепородения би могло да свърши дотук. То обаче продължава. Христос изпраща просяка в къпалнята Силоам, за да се измие и прогледне окончателно. Отново виждаме купел, както в случая със самарянката и разслабления. Отново се докосваме до чистата стихия – водата, която символизира Светия Дух и предобразява тайнството кръщение. Затова Силоамската къпалня е знак за кръщението, тя е втори Йордан. Измиването на слепородения е равностойно на отмиването на първородния грях при християните.

Силоамската къпалня се намира извън града и е създадена от двама праведници - цар Езекия и пророк Исайя. Гледката на слепородения, който с намазано с кал лице опипом върви из улиците на Йерусалим, сигурно предизвиква голям интерес сред местните жители. Еврейското име „Силоам” се превежда с „изпратен”, което семантично се свързва с действието на Христос и даже го предобразява.

Как се отнасят апостолите към слепородения? Те вече са виждали редица от изцеленията на Христос, които се предшестват често от повелята Му към излекуваните да си отидат и да не грешат повече. От тези думи на Господа те заключават, че болестите и греховете имат пряка причинно-следствена връзка. В повечето случаи това е вярно, но не винаги. Затова Спасителят поправя учениците Си, които подобно на нас са склонни да обобщават едно явление или едно отношение и да го приписват на всичко и всички. Подобен подход нерядко е погрешен, защото не взема предвид конкретните условия - времето, мястото и степента на нещата. Предварително убедени, че слепецът плаща нечии престъпления, апостолите започват да питат Христос за причината на неговата слепота. Единственото, което ги интересува е по чия вина той се е родил сляп – заради негови грехове или заради грехове на неговите родители.

Апостолите сигурно се споглеждат учудени, когато Иисус отговаря, че нито човекът е съгрешил, нито родителите му. Тези думи съвсем не означават, че баща му и майка му са безгрешни. Става въпрос за това, че не са съгрешили с голям грях или грехове, които са довели до раждането на техния син-инвалид. Господ разкрива, че този човек се е родил, за да се явят Божиите дела върху му, да просияе чрез него Божията слава и величие. Когато някои едва оцеляват от катастрофа или заболяват от рак, тази криза не винаги е следствие от тяхната греховност, но понякога е предизвикателство за събуждане на тяхната вяра и призив към съвестта им да се обърнат към Бога, Който единствен лекува и спасява. И днес в Църквата Божията благодат и присъствието на Светия Дух се засвидетелстват с изцеления, чудеса и знамения. Без постоянния деен промисъл на Бога християнството не би могло да оцелее при страшните гонения, на които е подлагано в историята – гонения, които напоследък стават все по-системни и по-коварни.

Tози случай е поука за нас да не осъждаме предварително болните и нещастните хора като прокълнати грешници. Дори и да знаем кой какъв е и какво заслужава, не трябва да съдим и да си присвояваме ролята на божествения Съдия. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери (Мат. 7:2).

Gareth D. Williams
The Cosmic Viewpoint: A Study of Seneca's 'Natural Questions'
New York and Oxford, OUP USA, 2012, 432 pages | 1 line art
ISBN: 978-0-19-973158-9
Price: £30.00

Description:

Offers the first detailed, systematic treatment of all eight books of the 'Natural Questions' in English
Provides novel readings, with detailed interpretation of Seneca's Latin, of many passages within the 'Natural Questions'
Argues for a new emphasis on the essential artfulness of the 'Natural Questions,' and of Seneca's promotion of a highly original form of physico-moral discourse in this work

Seneca's Natural Questions is an eight-book disquisition on the nature of meteorological phenomena, ranging inter alia from rainbows to earthquakes, from comets to the winds, from the causes of snow and hail to the reasons why the Nile floods in summer. Much of this material had been treated in the earlier Greco-Roman meteorological tradition, but what notoriously sets Seneca's writing apart is his insertion of extended moralizing sections within his technical discourse. How, if at all, are these outbursts against the luxury and vice that are apparently rampant in Seneca's first-century CE Rome to be reconciled with his main meteorological agenda? In grappling with this familiar question, The Cosmic Viewpoint argues that Seneca is no blinkered or arid meteorological investigator, but a creative explorer into nature's workings who offers a highly idiosyncratic blend of physico-moral investigation across his eight books. At one level, his inquiry into nature impinges on human conduct and morality in its implicit propagation of the familiar Stoic ideal of living in accordance with nature: the moral deviants whom Seneca condemns in the course of the work offer egregious examples of living contrary to nature's balanced way. At a deeper level, however, The Cosmic Viewpoint stresses the literary qualities and complexities that are essential to Seneca's literary art of science: his technical enquiries initiate a form of engagement with nature which distances the reader from the ordinary involvements and fragmentations of everyday life, instead centering our existence in the cosmic whole. From a figurative standpoint, Seneca's meteorological theme raises our gaze from a terrestrial level of existence to a more intuitive plane where literal vision gives way to 'higher' conjecture and intuition: in striving to understand meteorological phenomena, we progress in an elevating direction - a conceptual climb that renders the Natural Questions no mere store of technical learning, but a work that actively promotes a change of perspective in its readership.

Author:

Gareth D. Williams, Violin Family Professor of Classics, Columbia University

Table of contents:

Abbreviations
Introduction
I. Interiority and Cosmic Consciousness in the Natural Questions
II. Seneca's Moralizing Interludes
III. The Cataclysm and the Nile
IV. The Rhetoric of Science
V. Seneca on Winds
VI. Earthquakes, Consolation, and the Senecan Sublime
VII. Seneca on Comets and Ancient Cometary Theory
VIII. Seneca on Lightning and Divination
Epilogue
Bibliography