Веднъж Спасителят поучава народа с думите: „Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите ангели... А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, както трябва да знаете” (Лук. 12:8, 11-12). В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъсва и Го моли да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.

Това искане ясно показва до каква степен този анонимен човек е жалък роб на този свят. За да изтъкне ненадеждността и суетата на излишната привързаност към благата на света, Господ разказва притчата за богаташа, който получава извънредно богата реколта и започва да се чуди какво да прави с толкова много зърно. Да го раздаде на бедните му се струва прахосничество. Да го продаде веднага след вършитбата, когато зърното е евтино, му изглежда нерентабилно. Той даже не иска да го запази до пролетта, когато запасите на другите ще бъдат разходвани и цената ще скочи, а възнамерява да го складира в продължение на години. С каква цел? За да чака гладна година, когато ще може да продаде житото с огромна печалба. Богаташът не е просто алчен, а е истински кръвопиец.

Възниква обаче един проблем - няма къде да се съхранява такова огромно количество. Затова богаташът взема следното решение: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”. Но той чува Божия глас: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” Забележете, че не казва „ще ти поискам”, а „ще ти поискат”. Христос има предвид бесовете, които отвеждат в ада и душата на богаташа, не проявил милост към сиромаха Лазар.

Преди да произнесе тази кратка, но много поучителна притча, Иисус заповядва на слушателите Си: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”. Притчата е предназначена да илюстрира и затвърди тази препоръка. Земевладелецът е сигурен в своето богатство и обществено положение, което се доказва от неговото дългосрочно планиране. Ако той е уважаван от хората, мнозина от които зависят от него, в очите на Бога той е безумник. Неговата лудост се дължи на факта, че той богатее за себе си, но не богатее за Бога. Докато трупа имане и се безпокои как да го запази, той забравя по чия воля го е придобил. С тази притча също Христос загатва, че да се пренебрегва постоянното битие и действителност на смъртта е сигурен знак за безумие.

В псалмите четем страшните слова: „Рече безумец в сърце си: „Няма Бог”” (13:1; 52:1). Тази констатация не се отнася за днешния теоретически атеизъм, а за битовия, практически атеизъм. Теоретическият атеизъм предполага интелектуалното убеждение, че Бог не съществува. В арсенала си той включва разни космологически, екзистенциални, нравствени и други „доводи”. Но безбожието на богаташа от притчата спада към друга, често срещана категория.

При битовия атеизъм човек признава, че Бог и душата съществуват. Но той живее така, сякаш Бог не съществува и схваща душата не духовно, а чисто материално като ненаситен търбух. Такъв човек може понякога да присъства от кумова слама на богослужение или да призовава Бога, когато изпадне в отчаяние, но това не променя неговата основна нагласа. Битовият атеист поставя себе си, а не Бог в центъра на вселената. Той е егоист и цени единствено своето благополучие като зеницата на окото си.

Премъдрият Соломон описва как човек се труди, придобива, натрупва богатство и не знае на кого ще се падне то. Той нарича тази неспирна надпревара „суета и гонене на вятър” (2:26). Човек се труди цял живот, постига резултати, но често тези, които продължават делото му, променят или пропиляват всичко. Хората, които търсят утеха в земните неща, рано или късно се оказват горчиво измамени. Тази закономерност се отнася не само за богаташите, но и за всички хора, защото телесното благополучие, смятано от нас за нещо естествено, се оказва илюзия. Дори и да не разберем тази истина на младини или старини, ние непременно ще се убедим в нея след своята смърт, когато в един миг ще се простим с земята, парите, титлите и тялото си.

Eдин американски турист пътувал до Полша, за да се запознае с известен професор по богословие, който бил прочут със своята мъдрост и ерудиция. Когато влязъл в стаята му, американецът с изненада видял, че вътре имало само маса, стол и книги. Озадачен от тази скромна обстановка, той запитал поляка: “Къде са Вашите мебели?” Полякът отговорил: “Моите мебели? А къде са Вашите мебели?” Американецът бил шокиран: “Какви мебели мога да имам? Аз съм само един пътник, който минава оттук”. “И аз съм само пътник”, рекъл мъдрият поляк.

Притчата за неразумния богаташ демонстрира мъдростта на този професор и на всички християни, които копнеят за вечното, а не за преходното; за спасението на душата си, а не за напълването на стомаха си; за Бога, а не за мамона.



[Ян Провост, "Смъртта и скъперникът", ХVІ в.]

В Москва убиха известен свещеник мисионер
http://www.dveri.bg/content/view/10299/33/
петък, 20 ноември 2009

Снощи в Москва бе убит предстоятелят на храма "Св. Тома", известния свещеник мисионер Даниил Сисоев. Свещеникът бе застрелян в двора на църквата от неизвестно засега лице, което първоначално се е обадило на духовника по телефона и го е помолило за среща. От получените огнестрелни рани в главата, отецът е починал на място, а негов сътрудник, който в този момент е бил с него, е ранен с опасност за живота. "Досега в Москва не са разстрелвали свещенослужител", твърдят от полицията. Разследващите свързват убийството с мисионерската дейност на отец Даниил сред неправославното население на Русия. Той бе сътрудник на известния и у нас йером. Анатолий Берестов. Като дякон е служил и в българското подворие "Успение Богородично". Той е автор на книгите "Православният отговор на исляма", "Брак с мюсюлманин" и стана известен с публичния си диспут с Вячеслав Полосин, бивш свещеник, приел исляма. Отец Даниил бе в постоянен диспут с някои радикални разклонения на исляма в Русия. Но полицията работи по версията, че убийството е свързано с дейността на т.нар. родоверци, езически култ в Русия, които нееднократно са отправяли заплахи към отец Даниил. Неотдавна той е получил телефонно обаждане, с което неизвестно лице му е казало, че е осъден на смърт. За това обаждане отец Даниил е информирал полицията.

Отец Даниил е завършвал дисертацията си "Антропологията на адвентитистите от седмия ден", а от 1996 г. водел беседи с хора, пострадали от дейността на религиозни секти и окултисти. Той е основател и на школа за улични проповедници, насочена пак към работа с пострадали от сектите. В храма "Св. Тома" е работила и мисионерска школа, в която известни руски мисионери са обучавали желаещи да поемат по този път на църковно служение.

Председателят на синодалния Информационен отдел Владимир Легойда нарече случилото се ужасна трагедия и напомни, че убитият бе извършил много за църковната просвета. Той изказа съболезнованията си на съпругата и трите деца на отеца, който бе само на 35 години.

Руският патриарх Кирил заяви по повод трагедията "Дълбоко скърбя за трагичната гибел от ръцете на убийци на свещеник Даниил Сисоев. Днес след Божествената литургия ще се помоля за упокоението на неговата душа. Ще споделям и занапред молитвата си с неговите близки и осиротялото му паство Господ да го приеме в Своята небесна обител. Скърбя с неговата съпруга и деца, както и с неговия баща - отец Алексий, с всички негови роднини, близки и духовни чеда. Отец Даниил беше ревностен пастир, който много се потруди за просвещението на Божията нива и се отдаде до край на служението на Бога и хората. При него с любов се стичаха много православни християни, които търсеха вдъхновение във вярата, духовно ръководство и наставления за правилния път.

Всяко отнемане на човешки живот е тежък грях. Но убийството на свещеник в църковния храм е предизвикателство към Божия закон, поругаване на дадените ни от Него светини. И този грях не остава у Бога без отмъщение. Надявам се, че и човешката справедливост ще възтържествува. Но докато имената на престъпниците все още са неизвестни, моля всички да се въздържат от прибързани обвинения към които и да е лица или групи от хора. Главното, което всички ние - архипастири, пастири и верни чеда на Църквата, трябва да направим, е горещо да се молим за душата на убития йерей Божий и да не забравяме, че сме призвани от Господа да пазим мира между себе си, мира в Църквата и в обществото, да са пазим взаимно, за да не могат никакви злодеяния да посеят в нашите сърца злоба и беззаконие.

Особено се обръщам днес към моите братя и чеда в Христа. Вие всички трябва твърдо да помните и да знаете, че пътят на служението на Христос и Неговата Църква винаги е свързан с изповедничество и даже мъченичество. Трагичната смърт на отец Даниил не трябва да посее в сърцата ни страх и малодушие, да отслаби нашата ревност в извършването на делото Божие. Твърдо ще вървим по Христовия път, защото този път е победа над злото и греха и по него не могат да ни спрат нито страданието, нито смъртта".

Andrew Scull
Hysteria: The Biography
Oxford, Oxford University Press, 2009, 240 pages | 15 halftone ill.
ISBN: 978-0-19-956096-7
Price: £12.99

Description:


The story of a highly gendered 'disease' linked with changing perceptions of women and sexuality
Unusual in showing the story of a disease that has vanished
Full of rich and fascinating - sometimes shocking - detail of the experiences of hysterics under bizarre 'treatments'
Author is a leading social and cultural historian
Part of the Biographies of Diseases series, edited by William and Helen Bynum
The nineteenth century seems to have been full of hysterical women - or so they were diagnosed. Where are they now? The very disease no longer exists. In this fascinating account, Andrew Scull tells the story of Hysteria - an illness that disappeared not through medical endeavour, but through growing understanding and cultural change. More generally, it raises the question of how diseases are framed, and how conceptions of a disease change through history.

The lurid history of hysteria makes fascinating reading. Charcot's clinics showed off flamboyantly 'hysterical' patients taking on sexualized poses, and among the visiting professionals was one Sigmund Freud. Scull discusses the origins of the idea of hysteria, the development of a neurological approach by John Sydenham and others, hysteria as a fashionable condition, and its growth from the 17th century. Some regarded it as a peculiarly English malady, 'the natural concomitant of England's greater civilization and refinement'. Women were the majority of patients, and the illness became associated with female biology, resulting in some gruesome 'treatments'. Charcot and Freud were key practitioners defining the nature of the illness. But curiously, the illness seemed to swap gender during the First World War when male hysterics frequently suffering from shell shock were also subjected to brutal 'treatments'. Subsequently, the 'disease' declined and eventually disappeared, at least in professional circles, though attenuated elements remain, reclassified for instance as post-traumatic stress disorder.

Hysteria: the biography is part of the Oxford series, Biographies of Diseases, edited by William and Helen Bynum. In each individual volume an expert historian or clinician tells the story of a particular disease or condition throughout history - not only in terms of growing medical understanding of its nature and cure, but also shifting social and cultural attitudes, and changes in the meaning of the name of the disease itself.

Readership: Readers of popular science and those interested in the history of medicine and science

Author:

Andrew Scull, Professor and Chair, Department of Sociology, UC San Diego

Reviews:

"The stories they tell are often fascinating and alarming - pitched somewhere between farce, genius, horror and a lab report." - The Scotsman

"These four 'biographies' of diseases go far beyond questions of biology or medical practice; they talk politics, sex and class, faith." - The Scotsman

"The notion of an ailment having a birth, a lifespan, and - ideally - a demise...is an illuminating and useful concept." - Wendy Moore, British Medical Journal

"Andrew Scull's exploration...provides an utterly enthralling study of medical ideology and sociology." - Wendy Moore, British Medical Journal

"Should be required reading for all students of medicine." - Wendy Moore, British Medical Journal

Table of contents:

Prologue: Suffocation of the mother
1: Mysteria
2: Neurologie
3: An English malady?
4: Reflexly mad
5: American Nervousness
6: A hysterical circus
7: Freudian hysterics
8: The wounds of war
9: L'hystérie morte?
Further reading

Robert Tattersall
Diabetes: The Biography
Oxford, Oxford University Press, 2009, 240 pages | 15 black and white ill.
ISBN: 978-0-19-954136-2
Price: £12.99

Description:

Diabetes is a familiar disease growing rapidly in the modern world, so highly topical
Fascinating mixture of social and cultural history and the development of medicine
Robert Tattersall is a leading medical authority on the disease
Part of the Biographies of Diseases series, edited by William and Helen Bynum

Diabetes is a disease with a fascinating history and one that has been growing dramatically with urbanization. According to the World Health Authority, it now affects 4.6% of adults over 20, reaching 30% in the over 35s in some populations. It is one of the most serious and widespread diseases today. But the general perception of diabetes is quite different.

At the beginning of the 20th century, diabetes sufferers mostly tended to be middle-aged and overweight, and could live tolerably well with the disease for a couple of decades, but when it occasionally struck younger people, it could be fatal within a few months. The development of insulin in the early 1920s dramatically changed things for these younger patients. But that story of the success of modern medicine has tended to dominate public perception, so that diabetes is regarded as a relatively minor illness. Sadly, that is far from the case, and diabetes can produce complications affecting many different organs.

Robert Tattersall, a leading authority on diabetes, describes the story of the disease from the ancient writings of Galen and Avicenna to the recognition of sugar in the urine of diabetics in the 18th century, the identification of pancreatic diabetes in 1889, the discovery of insulin in the early 20th century, the ensuing optimism, and the subsequent despair as the complexity of this now chronic illness among its increasing number of young patients became apparent. Yet new drugs are being developed, as well as new approaches to management that give hope for the future.

Diabetes affects many of us directly or indirectly through friends and relatives. This book gives an authoritative and engaging account of the long history and changing perceptions of a disease that now dominates the concerns of health professionals in the developed world.

Diabetes: the biography is part of the Oxford series, Biographies of Diseases, edited by William and Helen Bynum. In each individual volume an expert historian or clinician tells the story of a particular disease or condition throughout history - not only in terms of growing medical understanding of its nature and cure, but also shifting social and cultural attitudes, and changes in the meaning of the name of the disease itself.

Readership: Readers of popular science and those interested in the history of medicine and science

Reviews:

"The notion of an ailment having a birth, a lifespan, and - ideally - a demise...is an illuminating and useful concept." - Wendy Moore, British Medical Journal

"These four 'biographies' of diseases go far beyond questions of biology or medical practice; they talk politics, sex and class, faith." - The Scotsman

"Fascinating stuff." - The Scotsman

"The stories they tell are often fascinating and alarming - pitched somewhere between farce, genius, horror and a lab report." - The Scotsman

Table of contents:

1: The pissing evil: defining the disease
2: Unravelling the role of the pancreas
3: Insulin: a force of magical activity
4: The dark ages: once daily insulins, free diets, and a sense of doom
5: Treating long term complications in the eyes, kidenys, and nerves
6: Adult onset diabetes and the long awaited oral treatment
7: At the laboratory bench: new insulins and hopes of a cure for type 1 diabetes
8: The pharmaceutical era: a pill for everything
9: Diabetes becomes epidemic: the penalty of progress
Further reading

Mark Jackson
Asthma: The Biography
Oxford, Oxford University Press, 2009, 272 pages | 15 halftone ill.
ISBN: 978-0-19-923795-1
Price: £12.99

description:

Fascinating mixture of cultural history and the development of medicine
Leading historian author
Asthma is a familiar and rapidly growing disease today, due to reach epidemic proportions, so highly topical, but its history is not familiar
Begins with the case history of a famous sufferer - Marcel Proust
Part of the Biographies of Diseases series, edited by William and Helen Bynum

Asthma is a familiar and growing disease today, but its story goes back to the ancient world, as we know from accounts in ancient texts from China, India, Greece and Rome. It was treated with acupuncture and Ayurveda.

As Western medicine developed, the nature of asthma became clearer, and its basis in the lungs recognized. But cultural perceptions of the disease shifted too. By the 18th century, with recognition that the disease was centred on the lungs, the idea of environmental triggers such as dust and smoke first became recognized. And with that, asthma also became identified as a disease of artisans. Things changed again in the 19th century, as medical understanding grew with the advent of the stethoscope and new techniques such as percussion of the chest. New treatments included the promotion of mountain spas, for asthma now rose in social status, and became associated with the upper classes and the literati. For Marcel Proust and Charles Dickens, asthma shaped their lives and their creativity.

From early in the 20th century, the idea of asthma as an allergic disease became established, and the search for environmental causes was on. Hay fever was closely linked, and pharmaceutical companies began to make antihistamines, anti-inflammatories and bronchodilators. Asthma sufferers were warned to beware of pets, simplify their furnishings, and take holidays by the sea far from pollens. But a newly emerging concept was that attacks could be triggered by stress and psychological factors. With musicians such as Schoenberg and Berg as celebrity sufferers, the idea of asthma as an élite disease persisted.

In recent years, attitudes have changed again, as incidences of asthma grew dramatically across the world, especially among the young. The disease has now become closely linked to modern lifestyles and the many products of civilization. The battle against house-dust mites began, and whole new lines of anti-allergenic products and foods were launched - asthma has proved highly lucrative over the years. But the disease has remained fashionable, even becoming the theme of several pop songs.

Asthma: the biography is part of the Oxford series, Biographies of Diseases, edited by William and Helen Bynum. In each individual volume an expert historian of medicine tells the story of a particular disease or condition throughout history - not only in terms of growing medical understanding of its nature and cure, but also shifting social and cultural attitudes, and changes in the meaning of the name of the disease itself.

Author:

Mark Jackson, Centre for Medical History, University of Exeter

Reviews:

"Fascinating stuff." - The Scotsman

"These four 'Biographies' of diseases go far beyond questions of biology or medical practice; they talk politics, sex and class, faith." - The Scotsman

"The stories they tell are often fascinating and alarming - pitched somewhere between farce, genius, horror and a lab report." - The Scotsman

"The notion of an ailment having a birth, a lifespan, and - ideally - a demise...is an illuminating and useful concept." - Wendy Moore, British Medical Journal

Table of contents:

Prologue
1: Classical asthma
2: The anatomy of asthma
3: Asthma and allergy
4: Modern asthma
Epilogue

John S. Koliopoulos, Thanos M. Veremis
Modern Greece: A History since 1821
Oxford, Wiley-Blackwell, 2009, 280 pp.
ISBN: 978-1-4051-8681-0
Price: £55.00 / €66.00

Description:

Modern Greece: A History since 1821 is a chronological account of the political, economic, social, and cultural history of Greece, from the birth of the Greek state in 1821 to 2008 by two leading authorities.

Pioneering and wide-ranging study of modern Greece, which incorporates the most recent Greek scholarship

Sets the history of modern Greece within the context of a broad geo-political framework
Includes detailed portraits of leading Greek politicians

Provides in-depth considerations on the profound economic and social changes that have occurred as a result of Greece’s EU membership

Table of contents:

List of Figures and Map
Acknowledgments
Introduction
1. The Greek War of Independence (1821–30)
2. Statecraft and Irredentism (1831–62)
3. A New Dynasty and Lingering Problems (1862–97)
4. Distribution of Land and the Consolidation of the Segmentary Society
5. The Twentieth Century: An Overture
6. The Venizelist Decade (1910–20)
7. The Asia Minor Debacle (1922–3)
8. The Turbulent Interwar Period (1923–41)
9. Occupation and Conflict (1941–9)
10. The Post-Civil-War Period (1949–67)
11. Return to Democracy (1974–2009)
12. Opposite Poles in Politics. Karamanlis vs. Papandreou
13. Southern and Southeastern Europe: The Greek View
Notes
Selected Bibliography
Index

Authors:

John S. Koliopoulos is Professor of Modern Greek History at the University of Thessaloniki. He has written widely on nineteenth and twentieth-century Greece, including Brigands with a Cause: Brigandage and Irredentism in Modern Greece, 1881-1912 (1987) and Plundered Loyalties (1999).

Thanos M. Veremis is Professor of Political History at the University of Athens, and is President of the Greek National Council for Education. His previous publications include Greece's Balkan Entanglement (1994), The Military in Greek Politics (1997), and Action without Foresight: Western Intervention in Yugoslavia (2002).

The authors have collaborated on Greece: A Modern Sequel (2002), a thematic overview of scholarly debates concerning the history of modern Greece.

Nancy Condee
The Imperial Trace: Recent Russian Cinema
New York and Oxford, OUP USA, 2009, 358 pp., 20 halftones
ISBN: 978-0-19-536696-9
Price: £17.99

Description:

Challenges conventional notions of Russian nationhood by uncovering a deeply rooted imperial legacy in post-Soviet cultural production

Makes a major contribution to theories of empire and national identity, situated in the context of the main debates in political theory, postcolonialism, and cultural studies
Presents careful and compelling readings of films by Russia's premiere contemporary auteurs
The collapse of the USSR seemed to spell the end of the empire, yet it by no means marked the end of Russia's enduring imperial preoccupations, extending over four and a half centuries since the reign of Ivan IV. Is there such a thing as an imperial trace in Russia's contemporary culture? Condee argues that we cannot make sense of contemporary Russian culture without accounting for its imperial legacy and mapping out the terms of such an analysis. She turns to the instance of contemporary cinema to focus this line of inquiry. Within film (and implicitly other cultural fields as well) do we limit our accounting to narrative evidence-Chechen wars at the periphery, historical costume dramas of court life-or could an imperial trace be sought in other, more embedded ways, in the manner and structure or representation, the conditions of productions, the recurrent preoccupations of its leading filmmakers, the ways in which collective belonging is figured or disfigured? This book organizes these questions around the work of Russia's internationally ranked auteurs of the late Soviet and post-Soviet period: Kira Muratova, Vadim Abdrashitov, Nikita Mikhalkov, Aleksei German, and Aleksandr Sokurov.

Author:

Nancy Condee, Slavic and Film Studies faculty at the University of Pittsburgh

Table of contents:

List of illustrations
Acknowledgements
1: Introduction: Custodian of the Empire
2: Cine-Amnesia: How Russia Forgot to Go to the Movies
3: Mikhalkov: European but Not Western
4: Muratova: The Zoological Imperium
5: Abdrashitov-Mindadze: A Comuunity of Somnambulants
6: Sokurov: Shuffling Off the Imperial Coil
7: German: Forensics in the Dynastic Capital
8: Balabanov: The Metropole's Death Drive
9: Postscript
References
Index

Das Leben I
Historisch-Systematische Studien zur Geschichte eines Begriffs
Hrsg. v. Petra Bahr u. Stephan Schaede
Tübingen, Mohr Siebeck, 2009, XV, 530 Seiten
Serie: Religion und Aufklärung (RuA), 17

Der erste Band der von einer interdisziplinären Arbeitsgruppe der FEST auf vier Bände angelegten Forschungen zur Bestimmung des Lebens stellt in chronologischer Folge wichtige antike Grundkonstellationen des entsprechenden Begriffsfeldes vor, beleuchtet deren Nachgeschichte in den Kondensationen und Renaissancen von Augustinus bis in das Naturrecht hinein, führt innovative mit Descartes einsetzende Differenzierungsmodelle vor, die in Kants kritische Sichtung der Teleologie des Lebens münden. Fusionsversuche neuer Art, die vom Pietismus bis zu Schellings Metaphysik reichen, beschließen den Band.

Die Autoren der vorliegenden Studien des Bandes arbeiten exemplarisch heraus, wie in der europäischen Kulturgeschichte vom Leben geredet wurde, wann und weshalb der Lebensbegriff an Bedeutung gewann und warum die Rede vom Leben mit einer eigenen Konfliktgeschichte verbunden ist. Von besonderem Interesse sind dabei jene Diskussionen, die für christliche Traditionen direkt oder latent relevant wurden. Immer wieder zeigt sich, wie Leben und die Rede vom Leben ineinander verschränkt sind, ohne aufeinander reduziert werden zu können. Geistesgeschichtlicher Diskurs und Gang ins Labor ergänzen einander notwendig.Ein Ziel der Aufarbeitungen ist, den Lebensdiskursen innerhalb der bioethischen Debatten ein diese anregendes Gegengewicht zu geben. Denn um entscheiden zu können, was zum Wohl von Lebewesen mit Lebendem getan und gelassen werden sollte, dürfte hilfreich sein, zu klären, was da genau gesteigert, geschützt, renaturalisiert, kultiviert oder in Frieden gelassen werden soll.

Inhaltsübersicht:

Grundkonstellationen

Stephan Schaede: Grundlegung I. Aristoteles - Christoph Markschies: Grundlegung II. Platon, der Neuplatonismus und einige Folgen für die altkirchliche Rezeption - Konrad Schmid: Lebensgewinn durch Wissensverzicht? Eine biblische Annäherung anhand der Paradieserzählung Gen 2f - Christof Landmesser: Der Vorrang des Lebens. Zur Unterscheidung der anthropologischen und soteriologischen Kategorien Tod und Leben in der Theologie des Paulus im Anschluss an Röm 5f - Christina Hoegen-Rohls: Ewigkeit und Leben. Johannes - Gyburg Radke: Selbsterhaltung und Leben. Stoa

Kondensationen und Renaissancen

Hanns-Gregor Nissing: "Leben nach dem Geiste" - Augustin - Jörn Müller: Die Seele als Seins- und Tätigkeitsprinzip des menschlichen Lebens nach Averroes, Albertus Magnus und Thomas von Aquin - Joachim von Soosten: Worte geben Leben - Rhetorikdialektik und Theologie Luthers - Matthias Freudenberg: "Warum den Flug in die Luft nehmen"? Leben und Lebensgestaltung bei Johannes Calvin mit Ausblicken auf den Calvinismus - Enno Rudolph: "Leben" in der Renaissancephilosophie - Klaus Tanner: Naturrecht und Leben

Differenzierungen

Joachim von Soosten: Leben und Maschinenmodell - Peter McLaughlin: Descartes - Cartesische und newtonianische Biologie. Zur Entstehung des Vitalismus - Stephan Schaede: Rationalismus und Aufklärungstheologie - Gerald Hartung: Teleologie und Leben - Die Entwicklung bis zur Kant Kritik der Urteilskraft

Fusionsversuche

Philipp Stoellger: Immanenzlust - Zur Entdeckung und Intensivierung der Immanenz des Lebens. Von Bruno über Spinoza zu Goethe - Christian Senkel: Gottseligkeit und Simulation. Aspekte pietistischer Lebensführung - Petra Bahr: Ruinen als Verheißung - Zum Lebensbegriff der Romantik - Tom Kleffmann: Hegels Begriff des Lebens - Christoph Ellsiepen: Der Begriff des Lebens bei Friedrich Daniel Ernst Schleiermacher - Dietrich Korsch: "Gott selbst ist kein System, sondern ein Leben." Schellings Metaphysik des Lebens

Михаил Лазаров
Древното корабоплаване по Западното Черноморие
Издателство: Славена
ISBN: 9789545797637
първо издание, 2009 год.
меки корици, 196 стр.
Цена: 15,00 лв

Корабоплаването край западния бряг на Черно море от праисторически времена до завладяването на тези земи от римляните беше водещата тема в изследванията на проф. Михаил Лазаров (1934-2006). В книгата са застъпени основни аспекти на тази сложна тема: ролята на потъналите праисторически селища по Западното Черноморие в морската история на древния Понтийски и Средиземноморски свят; еволюцията на котвите от каменна тежест до котва с щок; локализацията и произходът на древните пристанища по Левия Понт; особеностите на морските пътища и промените в търговския трафик в тези води през различните епохи. Монографията поставя солидна основа за бъдещи проучвания в областта на древната история и археология на Понта.

Проф. Жан-Пол Блед
История на Виена
Издателство: Рива
Преводач: Веселина Илиева
ISBN: 9789543202560
първо издание, 2009 год.
меки корици, 390 стр.
Цена: 17,00 лв

Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище Виндобона, през епохата на Бабенбергите, сетне на Хабсбургите, на османските нашествия, на Австро-унгарската империя, на нацистка Германия, та до днешния ден на обединена Европа - градът изгражда своята идентичност и извайва яркия си облик на едно от европейските и световни културни средища. Политика, дипломация, икономика, религия, изкуство, емблематични личности - нито един аспект от развитието му не е убягнал от проницателния поглед на автора. Стара и модерна, аристократично достолепна и дишаща с дъха на съвремието, и днес Виена е на виенчани и на космополитния човешки дух.

Христофор Тзавелла
Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония
Издателство: Български писател, УИ „Св. Климент Охридски”
Преводач: Надя Попова
ISBN: 9789544437664/ 9789540729411
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 504 стр.
Цена: 70,00 лв

Христофор Траянов Тзавелла е български фолклорист, поет и историк. Роден е в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Майка му е българка, а баща му сулиот от видния род Тзавелас. През 1948 г. е изведен от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а през 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля". В Канада е основоположник на радиопрограмата "Македонски радиочас" и на вестник "Македонски живот". Следва английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - режисура в Ню Йорк. В съдружие държи ресторант в Торонто.

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет "Климент Охридски". Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил и Методий". От 1980 година завежда направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура.

Автор е на няколко стихосбирки. Събрал е и издал хиляди песни, приказки, пословици и поговорки от Егейска Македония. Главният труд на Христофор Тзавела е книгата „Образите на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония”. Фундаменталното изследване включва 154 български народни песни за Русия с подробни коментари и исторически справки, а също 227 гравюри. Книгата е една изумителна хроника на нашите предци - какво са си мислели, на какво са се надявали; тя е едно послание от миналото към настоящето.

Yaron Friedman
The Nuṣayrī - 'Alawīs: An Introduction to the Religion, History and Identity of the Leading Minority in Syria
Leiden, Brill, 2009, xxii, 352 pp.
Series: Islamic History and Civilization, 77
ISBN-13: 978 90 04 17892 2
List price: € 126.00 / US$ 186.00

Author:

Yaron Friedman received his doctorate from the Sorbonne in 2006. He lectures in Middle Eastern Studies and teaches Arabic in Israel. He has published previously in Studia Islamica, Der Islam and Encyclopedia Iranica.

Bibliography of Jews in the Islamic World
Edited by María Angeles Gallego, Heather Bleaney and Pablo García Suárez
Leiden, Brill, 2009, xvi, 524 pp.
Series: Supplements to the Index Islamicus, 1
ISBN-13: 978 90 04 17057 5
List price: € 155.00 / US$ 229.00

Editors:

María Angeles Gallego is researcher at the Instituto de Lenguas y Culturas del Mediterráneo y Oriente Próximo of the Spanish High Council for Scientific Research (CSIC) in Madrid. Her field of expertise is the history and culture of Jews in Islamic territories and, more specifically, medieval Judeo-Arabic. Previously, she has co-edited the bibliography Afghanistan (Brill, 2005) alongside Heather Bleaney and worked as indexer of the Index Islamicus.

Heather Bleaney is Editor of Index Islamicus which is compiled at the School of Oriental and African Studies Library, London. She has contributed to a number of publications on the modern Middle East.

Pablo García Suárez is an editor of Index Islamicus and translator of modern Arabic literature and journalism into Spanish. He regularly teaches seminars on journalist translation at the Escuela de Traductores de Toledo (Universidad de Castilla-La Mancha).

Robert Aleksander Maryks
The Jesuit Order as a Synagogue of Jews: Jesuits of Jewish Ancestry and Purity-of-Blood Laws in the Early Society of Jesus
Leiden, Brill, 2009, 314 pp., 17 ill.
Series: Studies in Medieval and Reformation Traditions, 146
ISBN-13: 978 90 04 17981 3
List price: € 99.00 / US$ 147.00

Table of contents:

Acknowledgments
List of Abbreviations
List of Illustrations

Introduction

1. The Historical Context of Purity-of-Blood Discrimination (1391-1547)
Sentencia-Estatuto of Mayor Pero de Sarmiento (1449)
Alonso de Cartagena and Fray Alonso de Oropesa
Purity-of-blood Statutes of Archbishop Silíceo (1547)
Defensio Toletani Statuti of Bishop Diego de Simancas (1573)

2. Early Jesuit Pro-converso Policy (1540-72)
Ignatius of Loyola as a “deep spiritual Semite”
Jerónimo Nadal’s Opposition to the Purity-of-blood Legislation
The Converso Triumvirate: the Election of Diego Laínez
Francisco de Borja’s Infinite Love of Conversos

Chapter 3. Discrimination Against Jesuits of Jewish Lineage (1573-93)
Italo-Portuguese Anti-converso Lobby at General Congregation Three
Everard Mercurian’s “House Cleansing”
Memorialistas’ Revolt against Rome
Benedetto Palmio’s Converso-phobic Memorial
Claudio Acquaviva’s Discriminatory Measures

Chapter 4. Jesuit Opposition to the Purity-of-blood Discrimination (1576-1608)
Antonio Possevino
Diego de Guzmán
Pedro de Ribadeneyra
García Girón de Alarcón
Juan de Mariana

Conclusion
Appendix I
Appendix II
Bibliography
Index

Author:

Robert A. Maryks, Ph.D. (2006) in History, Fordham University, is Associate Professor of History at The City University of New York. He has published extensively on the history of early Jesuits, including Saint Cicero and the Jesuits: The Influence of the Liberal Arts on the Adoption of Moral Probabilism (Aldershot: Ashgate, 2008).

Йован Янич
Всеки вижда това, което иска. Случки от живота на Сръбския патриарх Павле
http://www.dveri.bg/content/view/5873/177/

През 2007 г. Сръбският патриарх Павле навърши 93 години. По този повод популярният сръбски седмичник „НИН” публикува няколко кратки истории от неговия живот, които преведохме и за читателите на "Двери" като шеговита покана за малко по-сериозен размисъл.

Вартбургът

Докато владика Павле бил още Рашко-призренски епископ, епархията разполагала само с един автомобил – „Вартбург”. Той бил използван главно за различни църковни нужди. Епископ Павле рядко го ползвал, защото ходел предимно пеш. Веднъж дошъл да го посети Жичкият епископ Стефан, с когото били близки още от студентските си години в Богословския факултет. Жичкият епископ карал „Пежо”. Потеглили с неговата кола, за да обиколят заедно епархията и епископ Павле казал:

- Ех, брате Стефане, много ти е хубав „Вартбургът”!

Мерцедесът

Както е известно, дядо Павле продължил да живее така и след като се преместил в Белград. Столичани често го срещат на улицата, в трамвая, в автобуса… Един път, докато пешком се изкачвал по стръмния тротоар на улица „Крал Петър”, където е седалището на Патриаршията, го срещнал известен свещеник от централен белградски храм. Той карал един от най-новите модели „Мерцедес”. Спрял автомобила и излязъл:

- Ваше Светейшество, позволете да Ви откарам! Само кажете докъде…

Патриархът влязъл в колата и щом потеглили попитал:

- Кажете ми, чий е този автомобил?

- Мой е, Ваше Светейшество!

- Спрете! – заповядал патриархът. Излязъл, прекръстил се и казал:

- Бог да ви е на помощ!

Черните лимузини

Имало заседание на светия архиерейски събор на Сръбската църква. Междувременно, Негово Светейшество както обикновено, поел към катедралния храм за вечерна служба. Когато излязъл от патриаршеския двор, видял много паркирани големи черни автомобили. Попитал:

-Чии са всички тези грамадни луксозни коли?

- На нашите епископи, Ваше Светейшество! Дошли са с тях за събора - отговорил свещеникът, който го е придружавал.

- О, Боже, опази! Какво ли щяха да карат, ако не бяха дали обет за нестяжание?!

Мъките на дякона

В сградата на Патриаршията често се преразказва диалога между патриарха и неговия дякон, проведен веднъж преди да поемат към църква в луксозния квартал Баново бърдо.

- Как ще идем дотам? С кола ли? – попитал дяконът.

- С автобус! – решително отвърнал патриархът.

- Автобусите са претъпкани, задушно е вътре, а не е много наблизо…

- Тръгваме! – кратко отвърнал Негово Светейшество.

- Но... - докато го следвал, дяконът опитал с нов, по-сериозен аргумент – Ваше Светейшество, лято е, мнозина са се отправили към плажа в Ада Циганлия, автобусите са пълни с разголени хора. Неудобно е…

- Знаете ли, отче, – обърнал се патриарх Павле – всеки вижда това, което иска!

Към американците

Когато владика Павле станал сръбски патриарх, припомня си уредникът на Музея на СПЦ Слободан Милеуснич, многобройни делегации и чуждестранни представители изразили желание да се срещнат с него. Тогава дошъл и доста активният тогавашен американски посланик в Белград Уорън Цимерман. Патриархът го приел в патриаршията. Посланикът предал поздравленията си от името на американския народ, от името на американския президент и лично от свое име. Повели разговор по общи теми, а накрая посланикът попитал:

- С какво можем да Ви помогнем?

Патриархът го погледнал:

- Ваше превъзходителство, не ни пречете – с това ще ни помогнете!


Чисти сметки

Много неща патриархът може да върши сам. В манастирите се е научил да шие, кърпи, пере, да прави и поправя обувки, да обработва земята, да ашладисва плодни дръвчета, да подвързва книги и да прави обкови, да ремонтира сгради, да поправя различни апарати и електроинсталации... По природа е работлив човек. Постоянно прави нещо. Секретарят на Синода на СПЦ и четец на Негово Светейшество Градимир Станич разказва:

- А когато влезе в моя кабинет, ако забележи, че нещо не работи както трябва, ако види, че вратата не се затваря добре, че някъде нещо е прокапало, че електричеството прекъсва… той сам ще се заеме да установи къде е проблемът и ще каже: „Я да поправим това!”… Той навсякъде се държи като домакин - не само тук, в Патриаршията, а и във всеки манастир и всяка църква, навсякъде където попадне…

Веднъж патриарх Павле отишъл в Овчарско-кабларския манастир „Благовещение“, където се бил замонашил и където почти всяко лято прекарвал няколко дни. Когато дошло време да се върне в Белград, повикал игумена Георги, за да си „оправят сметките”.

- Отец Георги, ето, прекарах с вас тези няколко дни. Всичко, слава Богу, бе добре. Бях тук, закусвах, обядвах и всичко това все струва нещо, нали така?

- Ами, да, Ваше Светейшество…

- А и аз ви помогнах с по нещо. Нали така, отец Георги?

- Да, Ваше Светейшество, много ни помогнахте, сякаш сте дошли тук, за да работите, а не да отпочинете…

- Да оправим сметката тогава: поправих ви улука, прозореца, мивката, бравата, подпрях и пооправих лозите, поправих обувките… Ако съберем всичко, отец Георги, излиза, че Вие на мен трябва да доплатите!


За заплатата на епископите

Както е известно, патриарх Павле се е отказал от заплатата си. Получава само пенсия за времето, докато е бил Рашко-призренски епископ. А и неговите нужди са съвсем скромни, тъй като сам шие мантиите си, сам поправя обувките си… Така дори по-голямата част от малката му пенсия остава и той я раздава на сиромасите или я дава за нещо общополезно.

Помни се негова реакция от 1962 г. към тогавашно искане от някои епископи да им се увеличи заплатата:

- А защо, като и това, което сега имаме, не успяваме да изхарчим?!

По същия начин постъпва и с подаръците, които получава. Ако му подарят плат за мантия, той го пази, докато не срещне монах или свещеник, който няма възможност да си купи. Тогава изчислява колко му е необходимо, за да си я ушие и дава тъкмо толкова, за да остане и за някого другиго.

Известният литературовед Жика Стойкович, който доста е работил с владика Павле, докато е бил Рашко-призренски епископ, по издаването на капиталния труд Косовски наследства, веднъж в Патриаршеския двор му се оплакал, че му е трудно да събере пари за издаването на събраните трудове на един от най-значимите сръбски писатели Милош Църнянски. Патриархът го изслушал, изправил се, отишъл до кревата си, повдигнал възглавницата, взел оттам портфейл, от който извадил три хиляди марки и ги подал на Стойкович:

- Ето това моят дял за печатането на книгата на Милош Църнянски. Помогнете си!


Пестеливост

Градимир Станич, управител на патриаршеската печатница, разказва:

- Той сам набира книгите си. Листата, които изписва, почти нямат полета, разстоянието между редовете е най-малкото възможно. Не иска без нужда да губи време с често вмъкване на хартия в пишещата машина. Освен това пести хартията – така се е научил, защото по-рано тя е била много скъпа. А неговите текстове са толкова чисти, че предпечат по тях няма какво да се прави. Колегите разказват как буквално се придържа към Господната молитва: „...насъщния ни хляб дай ни днес...“. В края на обяда внимателно събира всяка трохичка...


За добрите хора

Един бохем, който често прекарвал времето си в известната белградска кафана „?“ близо до Патриаршията, всеки път, когато виждал патриарха да преминава, притичвал през улицата, за да вземе благословия от Негово светейшество. Веднъж му казал:

- Ваше Светейшество, ние двамата сме най-добрите хора в Белград!

А патриархът отговорил:

- Така е, но когато пийнем, за нищо не ставаме!


Явяването на Богородица

Случи се в кабинета на патриарха... Докато той разговаряше с един служител, изненадващо се появи човек на средна възраст с големи очи и трескав поглед. Започна да обяснява, че е трябвало да дойде, защото има да съобщи нещо важно... Патриархът му предложи да седне, за да се успокои малко. Тогава взе да разправя: как в съня му се явила Богородица и какво му е казала... Патриархът внимателно го изслуша, но накрая решително отсече:

- Слушайте, господине: аз съм владика почти от петдесет години насам, калугер съм, разбира се, още по-отдавна. Всеки ден служа Божия служба и на мен досега и един ангел не ми се е явил, а на вас Богородица! Недейте, моля ви...


За светейшествата

В тежките военни времена, след една среща в кабинета на патриарха, когато трябвало да се вземе важно и трудно решение, Негово светейшество, за да разведри присъстващите, казал:

- Вие си мислите, че съм лесен. Мислите, че съм хилав и слаб... А, всъщност изобщо не ме познавате добре..

Изправил се и донесъл от бюрото си сръбски вестник, в който чрез фотомонтаж е показан като воин-супермен, с бомби и „скорпион“, втъкнати в пояса му.

- Погледнете как ме виждат другите, а вие си мислите, че съм слаб!

Точно в този момент дошъл известният фоторепортер Вицан Вицанович, за да го заснеме. Докато го снимал, за да получи желания кадър, се обърнал към патриарха:

- Ваше Светейшество...

А патриархът го прекъснал:

- Като съм такова светейшество, за какво ти е светкавица?!

After Hours by AlmaNova

Цветан Тодоров
Страхът от варварите
Издателство: Изток-Запад
ISBN: 9789543215980
първо издание, 2009 год.
меки корици, 304 стр.
Цена: 15,00 лв

Тероризмът най-често бива сочен като основната заплаха за днешния глобализиран свят. Най-развитите страни и общности от държави търсят изход от тази опасност, обя-вявайки война на тероризма. Коя е нейната първопричина -икономическа, религиозна, политическа? Цветан Тодоров е посветил книгата си на този сложен въпрос. Привилегированата гледна точка в неговото геополитическо изследване се определя от размисъла за характера на човешките култури. Отношенията между тях нерядко са следвали модела на противопоставяне между цивилизацията и варварството. Заслугата на тази книга е в преодоляването на широкоразпространените представи за териториална разделение на света по тези два критерия. Подобно разделение логично води до тезата за сблъсъка на цивилизациите. На нея Тодоров убедително противопоставя своя възглед за необходимия диалог между културите и за възможността той да получи политическо продължение.

Стоян Атанасов

Христо Христов
Тодор Живков. Биография
Издателство: Институт за изследване на близкото минало, Сиела
ISBN: 9789542805861
първо издание, 2009 год.
меки корици, 640 стр.
Цена: 25,00 лв

Двадесет години след оттеглянето на Тодор Живков от власт разследващият журналист и документалист Христо Христов предлага най-подробната биография на бившия генерален секретар на Българската комунистическа партия, управлявал 35 години България. Авторът смята, че две десетилетия след рухването на комунизма в Източна Европа, са достатъчна дистанция за намирането на действителния образ на човека, с когото се отъждествява по-голямата част от комунистическата епоха в България. Без да се познава Тодор Живков и неговото управление (1954-1989) трудно би могъл да бъде разбран и българския комунизъм.

Иън Хaлпърин
Истината за последните години от живота на Майкъл Джексън
Пловдив, Хермес, 2009, 304 с.
Преводач: Иван Атанасов, Нина Руева
ISBN: 9789542608240
Цена: 14,95 лв

На 24 декември 2008 г. световните медии публикуваха скандалното изявление на разследващия журналист Иън Хaлпърин, че на Майкъл Джексън му остава половин година живот. Официалният говорител на звездата определи твърдението като „пълна измислица”. Шест месеца и един ден по-късно светът бе разтърсен от новината за смъртта на Краля на попа.

Тази книга е плод на петгодишни задълбочени проучвания и разговори с хора от обкръжението на Майкъл Джексън. Приятели и сътрудници описват трагичната картина на последните месеци от живота на звездата: неговото тежко здравословно състояние, задълбочаващата се емоционална криза, финансовите проблеми и натиска над Джако да приеме предложението за концертите в лондонската зала “О2 Арена”.

В резултат на обстойните разследвания човекът, предсказал смъртта на Майкъл Джексън, заключава: Каквото и да покажат крайните резултати от аутопсията, онова, което уби Майкъл Джексън, беше алчността на приближените му. Той несъмнено беше дълбоко изтерзан и самотен човек.