archiman


Fr Pavel Stefanov, Shoumen University, Bulgaria


ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - ПЕТДЕСЕТНИЦА
archiman
"В начало Бог сътвори небето и земята... и Дух Божий се носеше над водата" (Бит. 1:1-2). Така започва разказът за сътворението в Библията, според който Св. Дух поражда всичко съществуващо във вселената. Духът е извор на живота. Св. Йоан Кръстител казва на учениците си: "Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий" (Йоан 1:33). Кръщаващият с Духа и в името на Духа пресътворява всичко отново. Всеки човек трябва отново да се роди в Св. Дух, за да придобие жадуваното безсмъртие (Йоан 3:5). Това е предсказано в Стария Завет. Св. пророк Исайя (11:1-2) пише по Божие вдъхновение, че Духът ще почива върху "младочката от Йесеевия пън". Йесей е бащата на цар Давид, от когото произхожда по плът Иисус Христос.

Спасителят е заченат от Духа, вижда Духа да Го осенява по време на кръщението, воден е от Духа в пустинята, където е изкушаван от сатаната. Всичко, което Христос извършва по време на обществената Си проповед, се прави под ръководството и със силата на Св. Дух. Хората, които похулват или отричат Св. Дух, според Христос няма да получат прошка за греха си нито на този, нито на онзи свят. Преди Възнесението Си Иисус обещава на апостолите, че не след дълго върху тях ще се излее Св. Дух така, както никога не е ставало дотогава. Това събитие е засвидетелствано с изобилни знамения и чудеса, от които най-потресаващото е дарът на езиците. Чужденците в Йерусалим, които изобщо не знаят арамейски език, могат да схванат всяка дума, изречена на този език от Христовите ученици (Деян. 2:4-12).

Но делото на Св. Дух не се ограничава само с деня Петдесетница преди 2000 години. Духът е действал и продължава да действа в живота на всеки отделен християнин, както и в живота на цялата Църква. Ние сме живите храмове на Св. Дух, Който дава на всекиго даровете на спасението. Доказателството, че сме чеда Божии е във факта, че „приехме Духа на осиновление, чрез Когото викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8:15). Този Дух е носител на радост, любов и безкористно служение. На Петдесетница е родена не само Църквата, но в известен смисъл сме родени духовно всички ние.

Щом сме получили даровете на Духа, ние не трябва да ги крием и „заравяме в земята”, а да ги споделяме. Нашето задължение е да свидетелстваме пред света за изцеляващата и спасяващата сила на Св. Дух. Огънят на вдъхновението на Духа променя рязко уплашените и отчаяни ученици на Христос в непоколебими и целеустремени вестители на Евангелието. Те сигурно преживяват онази неудържима промяна, за която говори пророк Йеремия: „Няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах” (20:9).

По същия начин откликват на призива на Духа апостолите Петър и Йоан, когато те отхвърлят изискването на синедриона да прекратят проповедта в името на Иисус: „Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули” (Деян. 4:20). Въпреки противопоставянето, преследването, нежеланието на много хора да слушат, те остават твърди във вярата и непреклонни в мисията, възложена им от Христос. На Петдесетница от небето слиза „маята”, която заквасва „брашното” на целия свят.

Независимо от своята подготовка, способности и обществено положение, ние също сме призвани да участваме в мисията на Св. Дух. Но първо трябва да отворим сърцата си, за да може Духът да проникне в тях и да ги промени из основи. В нашата всекидневна молитва ние трябва да Го призоваваме, за да ни направи участници в Божия промисъл за спасението на света. „Кой чува, да каже: дойди!” (Откр. 22:17).


?

Log in

No account? Create an account