archiman


Fr Pavel Stefanov, Shoumen University, Bulgaria


ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА - НА ВСИЧКИ СВЕТИИ
archiman
В предишната неделя ние празнувахме рождения ден на Христовата Църква - Петдесетница, а днес ние честваме нейните две части, които образуват едно неразделно цяло. Днес земната Църква прославя небесната. Днес ние - обременени от грехове, но надяващи се на спасение – възпяваме „тия, за които светът не беше достоен.., които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища...” (Евр. 11:38,33-34).

Дали почитането на светците отнема от величието на Бога, както някои напразно ни обвиняват? Съвсем не! Ние, православните, сме верни на учението и заповедите на Господ Иисус Христос и Неговите св. апостоли. Ние почитаме светците като верни приятели и раби на Бога, защото те представляват „храм Духа Светаго” (1 Кор. 6:19). Ние се прекланяме пред техните чутовни дела и подвизи, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Честта, която въздаваме на светците, всъщност се отнася към Бога. Затова църковното песнопение възкликва: „Дивен Бог во светих Своих!”

Христос потвърждава Мойсеевия закон: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему единому ще служиш” (Мат. 4:10), като казва: „Вие сте Мои приятели, ако вършите всичко онова, що Ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14). Спасителят засвидетелства пред тях: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил” (Мат. 10:40). С това Той показва, че честта, отдавана на Неговите верни раби, се отнася към Самия Него и към Бог Отец. Затова ние прославяме светците и ги призоваваме в молитва като спасени души, на които Христос е дал силата да ходатайстват за нас.

Още в Стария Завет срещаме молитва към на светците. Св. цар Давид призовава Бога с думите: „Господи, Боже на Авраама, Исаака и Израиля, нашите отци!” (1 Пар. 29:18). Христовият апостол св. Яков нарежда на вярващите да се молят един за друг и добавя: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (5:16). Ап. Петър обещава на своите последователи да се грижи за тях и след смъртта (1 Петр. 1:15). В Апокалипсиса св. Йоан Богослов засвидетелства как светците на небето възнасят молитвите си пред Агнеца Божи, имайки попечение за своите духовни чеда от земната Църква (Откр. 5:8, 8:3-4). Като се позовава на Свещ. Писание и предание, Православната църква винаги е учила да се призовават светците с пълна увереност в тяхното ходатайство за нас пред Бога.

В историята на Църквата са засвидетелствани шест вида светци и светици: апостоли, мъченици, пророци, йерарси (епископи), преподобни и праведници. Никой от нас няма да бъде апостол по простата причина, че не живее през І век. Малцина са призвани да станат пророци и йерарси. Още по-малцина ще станат преподобни монаси, което е голям подвиг. Но повечето от нас трябва да влязат в редиците на праведниците – миряни и свещеници, призвани да постигнат святост в света, който „лежи в злото” (1 Йоан 5:19).

Светците са великите учители и духовните водачи на човечеството. Всеки, който обича книгата, знае как при съприкосновение със задълбочените мисли или вдъхновените стихове на класиците в нас се пораждат собствени светли мисли, чувства и желания. Затова ние трябва не само да поддържаме духовна връзка чрез молитва с гигантите от християнското минало, но и да се задълбочаваме в изучаването на техните жития и произведения. Вярващите родители следва редовно да да се молят и да четат Библията и житията заедно с децата си, а не да ги оставят на влиянието на телевизията, Интернет и улицата. По този начин прекрасните добродетели на светците ще бъдат леко усвоени като примери за подражание, които ще изградят от нашите деца истински християни и предани родолюбци.



?

Log in

No account? Create an account