July 4th, 2009

КРАЯТ НА КРИМСКАТА ВОЙНА

Le congrès de Paris (1856). Un événement fondateur
Ameil, Gilbert / Nathan, Isabelle / Soutou Georges-Henri (dir.)
Bruxelles, Bern, Berlin, Frankfurt am Main, New York, Oxford, Wien, Peter Lang, 2009. VIII, 225 p., 9 ill.
Series: Diplomatie et Histoire Vol. 18
Edited by Ministère des Affaires étrangères (Paris). Direction des Archives
ISBN 978-90-5201-538-5 br.
Order online: www.peterlang.com
Price: SFR 42.00 / €* 28.80 / €** 29.60 / € 26.90 / £ 26.90 / US-$ 41.95

Description

Réuni en 1856 pour mettre fin à la guerre de Crimée, le Congrès de Paris fut l'occasion d'un incontestable rééquilibrage de l'Europe, après une période de relative mise à l'écart de la France consécutive à la chute du Premier Empire et au congrès de Vienne de 1815.

Le Congrès de Paris n'a pas remis en cause le fonctionnement du système européen existant, ce concert européen qui reposait sur la concertation entre les grandes puissances. Mais il a largement contribué à poser un certain nombre de jalons pour l'avenir : entrée de la notion d'autodétermination des populations dans le droit public européen à l'occasion de la question roumaine, début de l'européanisation de la question des droits des minorités religieuses et ethniques, établissement d'un statut des Détroits turcs comme élément du système européen, ouverture au niveau européen de la question italienne, début du développement d'un nouveau droit maritime.

Le congrès de Paris marque la transition entre la légitimité nationale de type historique et dynastique et la légitimité reposant sur l'adhésion des populations. Il inaugure
ainsi une période fondamentale dans le processus de modernisation du continent européen.

Contenu : Jean-Pierre Lafon : Allocution d'ouverture - Mireille Musso : Avant-propos : Le quai d'Orsay - Georges-Henri Soutou : Le systeme europeen au XIXe siecle -
Alain Gouttman : De la guerre de Crimee au congres de Paris - Yves Bruley : L'organisation et le deroulement du congres - John Rogister : Le traite de Paris et la
Grande-Bretagne - Vadim Roginsky : La Russie et les resultats du traite de Paris - Klaus Koch : L'Autriche au congres de Paris - Winfried Baumgart : Le role de la Prusse au
congres de Paris - Gianni Oliva : Le point de vue italien - Jacques-Alain de Sédouy : Les chretiens d'Orient et le congres de Paris - Michèle Battesti : L'abolition de la course
: un acte fondateur du droit international - Frédéric Baleine du Laurens : La Commission du Danube -Jean-Paul Bled : Napoleon III et les Balkans - Florin Platon : Le
congres de Paris et le debut de la modernite politique roumaine - Dusan T. Batakovic : La Serbie au temps du traite de Paris : un pas vers l'Europe - Emre Öktem : Le traite de
Paris de 1856 revisite a son 150e anniversaire : quelques aspects juridiques internationaux - Jean-Claude Yon : En marge des negociations : mondanites et spectacles
pendant le congres de Paris - Hélène Carrère d'Encausse : Conclusion.

Les responsables de la publication : Le baron Gilbert Ameil préside depuis 2002 l'association des « Amis de Napoléon III - Société historique ».

Isabelle Nathan, conservateur en chef du patrimoine, responsable du département des publics à la direction des Archives du ministère des Affaires étrangères et européennes,
a été commissaire de l'exposition « Napoléon III et l'Europe » (Paris, musée de l'Armée, 2006).

Georges-Henri Soutou, professeur émérite à l'Université de Paris-Sorbonne (Paris-IV), membre de l'Académie des Sciences morales et politiques, membre de la Commission
des archives diplomatiques, est l'auteur de nombreux ouvrages sur l'histoire des relations internationales de 1815 à nos jours.


СБОРНИК ЗА ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ

The Cambridge Companion to Philo
Edited by Adam Kamesar
Cambridge, Cambridge University Press, 2009, 318 pages
Series: Cambridge Companions to Philosophy
Size: 228 x 152 mm
Weight: 0.55 kg
Hardback (ISBN-13: 9780521860901)
Price: £45.00

Description

The works of Philo of Alexandria, a slightly older contemporary of Jesus and Paul, constitute an essential source for the study of Judaism and the rise of Christianity. They are also of extreme importance for understanding the Greek philosophy of the time and help to explain the onset of new forms of spirituality that would dominate the following centuries. This handbook presents an account of Philo’s achievements. It contains a profile of his life and times, a systematic overview of his many writings, and survey chapters of the key features of his thought, as seen from the perspectives of Judaism and Greek philosophy. The volume concludes with a section devoted to Philo’s influence and significance. Composed by an international team of experts, The Cambridge Companion to Philo gives readers a sense of the current state of scholarship and provides depth of vision in key areas of Philonic studies.

• Covers the breadth of Philonic studies, while also providing depth of vision • International team of experts • Unassuming and straightforward style

Contents

Introduction Adam Kamesar; Part I. Philo's Life and Writings: 1. Philo, his family, and his times Daniel R. Schwartz; 2. The works of Philo James R. Royse; 3. Biblical interpretation in Philo Adam Kamesar; Part II. Philo's Thought: 4. Philo's thought within the context of middle Judaism Cristina Termini; 5. Philo's theology and theory of creation Roberto Radice; 6. Philo's ethics Carlos Lévy; Part III. Philo's Influence and Significance: 7. Philo and the New Testament Folker Siegert; 8. Philo and the early Christian fathers David T. Runia; 9. Philo and rabbinic literature David Winston.

Contributors

Adam Kamesar, Daniel R. Schwartz, James R. Royse, Cristina Termini, Roberto Radice, Carlos Lévy, Folker Siegert, David T. Runia, David Winston


МИСТИКАТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Colleen Shantz
Paul in Ecstasy: The Neurobiology of the Apostle's Life and Thought
Cambridge, Cambridge University Press, 2009, 278 pages
Size: 228 x 152 mm
Weight: 0.5 kg
Hardback (ISBN-13: 9780521866101)
Price: £45.00

Description

While many readers of Paul’s letters recognize how important his experience was to his life and thought, Biblical scholars have not generally addressed this topic head-on. Colleen Shantz argues that they have been held back both by a bias against religious ecstasy and by the limits of the Biblical texts: How do you responsibly access someone else’s experience, particularly experience as unusual and debated as religious ecstasy? And how do you account responsibly for the role of experience in that person’s thought? Paul in Ecstasy pursues these questions through a variety of disciplines – most notably neuroscience. This study provides cogent explanations for bewildering passages in Paul’s letters, outlines a much greater influence of such experience in Paul’s life and letters, and points to its importance in Christian origins.

• Combines ‘hard science’ with Biblical exegesis • Has implications for Biblical specialists in understanding both particular biblical passages and Pauline studies • Brings biblical studies into current conversation with broader cultural interests in religion

Contents

Introduction; 1. What ecstasy?: an assessment of the misregard; 2. Paul's brain: the cognitive neurology of ecstasy; 3. Paul's voice: parsing Paul's ecstatic discourse; 4. Paul's practice: discerning ecstasies in practice; 5. The whole Paul: a short course in (non-deterministic) complexity.

Author

Colleen Shantz, University of St Michael's College, Toronto and Toronto School of Theology

Reviews

‘Paul in Ecstasy is highly original. It contains a compelling analysis of the prejudices against the themes of ecstasy, mysticism, enthusiasm, and charismatic experiences in mainstream scholarship and a very solid account of neurological research. The latter is by itself worth the price of the book.’ Robert Jewett, Guest Professor of New Testament, University of Heidelberg and Part-time Professor of Biblical and Historical Studies, University of Wales Lampeter

‘Shantz’s methodical and disciplined application of insights from cognitive neuroscience to the interpretation of Paul’s ecstatic experiences is insightful, balanced, and thorough. It takes a deserved place among similar contemporary studies of Paul and other biblical personalities such as Enoch, Ezekiel, and John. Her lucid and elegant style makes the application of complex scientific concepts to the interpretation of Paul easily accessible and pleasurable to read even for those entirely unfamiliar with or skeptical of this approach.’ John J. Pilch, Georgetown University, Washington, D.C.


ПРОПОВЕД ЗА ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Днешното евангелско четиво от Мат. 8:5-13 трябва да се допълни с по-подробния в някои отношения разказ на Лука 7:1-10. Когато Спасителят слиза от планината на блаженствата в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски офицер стотник. Неговият любим слуга е смъртно болен. На пръв поглед може да се стори странно, че евреите, водачи на града, се ангажират с проблемите на един езичник. Този случай датира от ранния период на Христовото служение, когато Той все още не се сблъсква с омразата на тълпата, насъскана от книжниците и фарисеите. Старейшините обясняват на Иисус, че чужденецът не само не се подиграва с техните вярвания като мнозина други римляни, а влага спестяванията си, за да им построи разкошна синагога. За да направи такъв голям жест, няма съмнение, че по време на своята служба в Св. Земя той се заинтересува от вярата на поробените от Рим евреи, прочита Библията и възприема Яхве като свой Бог.

Докато при другите чудеса на Христос ударението на евангелистите е сложено върху излекуваните или възкресените хора, тук чудото е споменато бегло накрая. В замяна на това е подчертано отношението на римския стотник. Той е човек с отчивзива и добра душа, за което свидетелства и неговата грижа за слугата. В древност такива слуги са роби, на които техните собственици гледат като на одушевени животни и подвижна собственост. Римският държавник и моралист Катон препоръчва всяка пролет на земевладелците да преглеждат инструментите и робите си и ако не стават за работа, да ги ликвидират. Убийството или изнасилването на робите през онази епоха не е подсъдно, защото те са извън закона.

Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник. Това се обяснява с факта, че по онова време езичник и то старши офицер не може да отиде лично при евреин, а се очаква евреинът да отиде при него. Чрез тях римлянинът му предава, че не е достоен да посрещне Господ в дома си. С това любезно извинение той всъщност иска да спази тогавашния обичай, според който един евреин, смятан за човек от втора класа, не може да влезе в къщата на езичник. Стотникът допълва, че ако Иисус каже само една дума, робът му ще оздравее. Христос е изумен от тази силна вяра, каквато признава, че не е срещнал в Израиля. Такава вяра е единствено Божи дар.

Омразата между юдеите и езичниците тогава е взаимна. Юдеите се смятат за избрани сред всички народи, за синове на Завета, за клони от здравата маслина, отгледана от Яхве. Езичниците за тях са диви маслини, които не способни да принесат плодове. Но от случилото се Христос извлича поука, които твърде неприятно шокира слушащите Го юдеи. Той им казва, че синовете на Божието царство ще бъдат изхвърлени навън, а мнозина от Изток и Запад, т.е. езичници, ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно.

Тези думи на Спасителя рязко противоречат на самовлюбените мечти на древните юдеи. В едно от равинските поучения се казва: „В бъдещия свят ще поставя за вас, юдеите, голяма трапеза, която ще видят езичниците и ще се посрамят”. Галилейският Учител проповядва точно обратното – отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците. По този начин Христос категорично и открито отхвърля тесногръдия шовинизъм на равините и провъзгласява, че царството на Месията няма да бъде привилегия на едно племе, а ще обхване всички народи, цялото човечество.

След безумията и трагедиите на кървавия ХХ век ние се убеждаваме, че всички национализми, независимо от тяхната мотивировка, са възможни само на почвата на отричането от Христос. Те неизбежно Го заменят с някакъв обожествяван човек и стигат до изтребление на милиони хора. Забравят проникновените думи на великия апостол: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28).

„Иди си – казва Христос на стотника, който накрая лично Го посреща, - и както си повярвал, нека ти бъде”. Неговият болен слуга оздравява веднага. Така завършва едно от многото чудеса на Господа, Който е силен и днес да ни чуе, излекува и спаси. Затова Псалмопевецът възкликва: „Той... изцелява всички твои недъзи, избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости” (Пс. 102:3-4). Слава на Бога вовеки!