Category: литература

Category was added automatically. Read all entries about "литература".

СЪБРАНИ СТАТИИ НА СИВРИЕВ

Сава Сивриев
ЕКЗЕГЕЗИ - Из историята на българската литература
Издателство: Карина М
ISBN: 9789541808139
първо издание, 2012 год.
меки корици, 328 стр.
Цена: 11,00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ

Ораторското умение във Венецианската реч на св. Кирил Славянобългарски
Откритието на преподобни Паисий Хилендарски
Атанасий Нескович и неговата „История славеноболгарског народа“
Българските мъченици от края на XVIII – началото на XIX век
„О истине“ на св. Софроний Епископ Врачански
Анекдотът в „Митология Синтипа Философа“ на св. Софроний Епископ Врачански
Парите и богатството в „Житие и страдания…“ на св. Софроний Епископ Врачански
„Стихове пиитически“ на Никифор и Иеротей
„Стiхи надгробнiи...“ на Неофит Рилски
За 1-6 глава от Книга Битие в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
Ханаанската земя в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели)
„Житие светаго Алексия человека божия“ на Константин Огнянович в някои текстове на Петко Р. Славейков
Псалом 136-и в „Не пей ми се“ на Петко Р. Славейков
Функциите на една романова структура в „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев
Вътрешната украса на хъшовските кръчми във Влашко
Чудесното раждане на Чардафона – фреска от Захари Стоянов
Метафори от християнството в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
За християнството, за културата и за лириката
Литературният канон на Възраждането
„Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константин Величков и представата за τέχνη в литературната ситуация след Възраждането
Творецът и творчеството в лириката на Иван Вазов
„Ековете“ на Иван Вазов
„Моите песни“ на Иван Вазов
Българските идеологии в края на ХІХ – началото на ХХ век .
Стоян Михайловски и българската преса
Пътува ли Бай Ганьо в Европа?
Метаморфозите на сюжета в разказите на Елин Пелин
Псалом 142-ри в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин
Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев за тенденциозното
изкуство
Иван Вазов, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков – щрихи към историята на българския индивидуализъм
Скиталецът и времето
Кирил Христов или Пейо Яворов – към историята на един литературен спор
Д-р Кръстьо Кръстев за Пенчо Славейков (Из историята на канонизацията на поета)
Младият Пейо Яворов, четен от д-р Кръстьо Кръстев
Д-р Кръстьо Кръстев за канонизацията на Пейо Яворов
Д-р Кръстьо Кръстев за религията
Модерното повествование в идилиите на Петко Тодоров
Керванджията в „Несретник“ на Петко Тодоров
„Чудак“ на Пейо Яворов
Сънищата, безсъниците или симетрия на аксиологията
„Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов
Тегобата на поезията
Лириката на Йордан Йовков в списание „Художник“
„Френският символизъм“ на Емануил Попдимитров
Eпитетът в „Птици в нощта“ на Николай Лилиев
Психологическият паралелизъм в лириката на Атанас Далчев
Антиномиите в лириката на Атанас Далчев
Бележки за стилистиката на поетическата реч

НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

На славянските езици, какъвто е и българският, пропадналият син от днешната притча се нарича „блуден”. Днешните слушатели възприемат това определение като синоним на „развратен”, но всъщност старобългарският глагол „блудить” означава „блуждая, скитам”.

Ние четем и възприемаме притчата за блудния син самостоятелно, сама за себе си. Това е погрешно, защото тя представлява част от цял комплекс. В 15 глава на Евангелието си св. Лука съчетава три притчи – притчата за загубената овца, притчата за загубената драхма и притчата за блудния син. Тонът не е песимистичен, а оптимистичен, защото общият рефрен на трите текста е “загубен, но намерен”. Докато първата и втората притча не са разграничени, фразата “И още каза” (ст. 12) разделя третата от тях. Първите две притчи се подчиняват на трислойна структура – първо, изгубване и намиране на нещо; второ, събиране на близки и приятели за отпразнуване на находката; трето, поука от Христос за приложението на притчата в живота на обикновените хора - грешниците, каквито сме всички ние.

Същата структура се открива и в третата притча. И тук има загубен “обект” – неразумният син. Въпреки че баща му не тръгва да го търси и връща у дома, както пастирят - овцата и жената – драхмата, той отдавна го очаква, бърза да го посрещне и е щастлив да го види отново. Но между първите две и третата притча има и разлики. В двете са включени по три действащи фигури – пастир, овца, приятели; жена, монета, приятелки. В третата те са четири – блуден син, баща, слуги, по-стар син. Намусеното изказване на старшия син противоречи на радостното чувство, което изпълва трите притчи. Също е знаменателно, че в третата притча липсва допълнението на Христос за радост на небесата (ст. 7) или радост пред ангелите Божии (ст. 10).

Изглежда, че образът на по-стария син е въведен нарочно от Спасителя. С него Той вероятно визира фарисеите и книжниците, които неведнъж възразяват срещу Неговите контакти с “грешниците”. По-старият син не се противопоставя на връщането на брат си и няма нищо против покаянието му. Причината, която го вбесява и го кара да се откаже от празнуването е друга. Излиза, че по-малкият му брат получава всичко, без да е дал нищо. Онзи, който прахосва парите на баща си е посрещнат с радост и ликуване; другият, който всеки ден “тегли каиша” и върши голяма част от работата в имението, изобщо не е забелязан. Единият получава угоено теле, а за другия няма и заклано козле. Кой е по-ценен – рошавият, мръсен и мързелив бродяга или трудолюбивият, усърден и послушен наследник? Възмущението на по-стария син обезсмисля и противоречи на липсващата добавка за “радостта на небето”.

Идва ред на бащата, който трябва да обясни своята “несправедливост”. От една страна той моли по-възрастния син да разбере покаянието на брат си, а от друга му доказва с какво той е благословен много повече от него. Думите “мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери” (ст. 32) мотивират и оправдават ликуването на бащата. Но бащата разбира и справедливостта на възражението на по-стария син. Той му отговаря с един израз, който е уникален при характеризиране на отношенията между Бога и човека: “Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое” (ст. 31). Възрастният син има всичко, но за него то не е достатъчно. И наистина, ако човек няма любов в себе си, нищо на този свят не може да го задоволи.

Обращението “teknon” (чедо, дете) изразява най-съкровените чувства, които бащата изпитва към сина си. Пребъдването винаги с любящия баща е основание за радост и доволство, които отсъствалият дълго блуден син не познава. Думите “всичко мое е твое” обезсмислят жалбите на по-стария син, на когото принадлежи цялото имущество на бащата. За блудния син пиршеството е момент на радост, но не и на доживотно щастие. Непоправимата трагедия на блудния син е, че за известно време той се отчуждава от любовта на бащата и подкрепата на брата. Щом свърши угощението и животът продължи отново, възрастният син винаги ще изпитва радостта от присъствието и общението с отца – много повече, отколкото другия. Именно благодарение на трагичната постъпка на другия по-старият син осъзнава ползата от своята преданост.

А как реагират фарисеите и книжниците, към които са отправени тези три притчи? Те не се противопоставят по принцип срещу покаянието на грешниците, към които естествено не причисляват себе си, и конкретно те не се обявяват срещу връщането на блудния син. За тях подчинението на повелите на Закона е смисъл на целия им живот. Тяхното обвинение към Христос “Той приема грешници и яде с тях” (ст. 2) описва действия, които са подобни на тези на бащата от притчата. Но по този начин Христос търси общението на грешниците и предизвиква покаянието им, а не празнува тяхното обръщане. Прави впечатление, че притчата за блудния син има незавършен край. Ние не знаем как реагира по-старият син на обяснението на баща му – дали се съгласява накрая с него и се включва в празнуването или продължава да мърмори и да се противопоставя.

С тази притча св. Лука подчертава, че Бог не отхвърля съзнателно търсеното благочестие на фарисеите и книжниците, а го цени дори повече от импулсивното или продиктувано от егоизъм покаяние на очевидните грешници и митари. Такова следва да бъде и нашето поведение в църквата. Ние не трябва да гледаме снизходително нито на старите жени, които изпълват нашите храмове и не са завършили богословие, нито на амнистираните престъпници, кръстени в затвора, и бившите рапъри, увлечени временно от контракултурата, които търсят новото си “аз” в православието. Трябва да приемаме и едните, и другите като равни на себе си и дори като хора, които понякога могат да внесат свеж и нестандартен полъх в често застоялия въздух на нашите енории. Важното е всички заедно и поотделно да се спасим, а дали сме дошли в 1-я или 23-я час, за вечния Бог няма никакво значение.

ВЪСТАНИЕТО НА СПАРТАК

Горончаровский В.А.
Спартаковская война: восставшие рабы против римских легионов
СПб., Издательство Петербургское востоковедение, 2011, 176 с., с илл.
ISBN 978-5-85803-428-5
Цена: 140 руб.

Книга представляет собой всестороннее исследование событий, связанных с потрясшим всю Италию в 73—71 гг. до н. э. восстанием под руководством Спартака. На основе широкого круга источников автор подробно анализирует данные литературной традиции о восстании с точки зрения военно-политической ситуации того времени. Рассматриваются вопросы, связанные с организационной структурой, вооружением, стратегией и тактикой армии Спартака, а также те усовершенствования, которые он внес в усвоенное им римское военное искусство. В ряде случаев дается возможная реконструкция хода сражений и критическая оценка сил противоборствующих сторон.Издание хорошо иллюстрировано и адресовано самому широкому кругу читателей, интересующихся историей и военным делом античного мира.


ИДИЛИИТЕ НА ТЕОКРИТ

Теокрит
Идилии
Издателство: ИК Аля
Преводач: Тодор Йорданов Тончев
ISBN: 9789548456553
първо издание, 2011 год.
меки корици, 104 стр.
Цена: 10,00 лв

Теокрит е автор от епохата на елинизма, чието име се свързва най-вече с идилията. Много изследователи на античността сочат именно него като родоначалник на този поетичен жанр. От така фрагментарно достигналата до нас елинистична литература, Теокрит се оказва един от най-добре запазените, а поради това и един от най-видните нейни представители. Естествено, няма основание да се дават категорични оценки единствено според количеството на запазените текстове. Но анализът на Теокритовите творби, и особено фактът, че именно благодарение на него можем да разглеждаме идилията като самостоятелен жанр, открояват неговата значимост в контекста на историята на старогръцката литература и оправдават изследователския и преводаческия интерес към съчиненията му.

Първо преводно издание на идилиите на Теокрит и на български език, обхваща, за съжаление, само половината от достигналите до нас. За щастие в тази първа половина, според традиционната им номерация, откриваме текстове, представителни за различните типове идилии. Така че предлаганото издание дава реална възможност да добием доста пълна представа както за стила на Теокрит, така и за генезиса и типовото разнообразие на този античен литературен жанр, включително и за различните жанрови вариации (а дори и експерименти), до които той е можел или се е налагало да прибягва в онези далечни времена.

За живота на Теокрит има малко, при това разминаващи се сведения. Най-вероятно той живее и твори през първата половина на III в. пр. Хр. Версиите за родното му място са поне две - Сиракуза и остров Кос (от Южните Споради). На Кос, дори и да не с родом оттам, той със сигурност прекарва немалко време. Пребивава и в Египет (Александрия). Това са навярно местата, където той е създал повечето от своите творби. И трите топоса - Сицилия, Кос, Александрия - са сцена на действието в някои от неговите идилии. Връзката му със Сицилия също не може да бъде оспорена. Тя е изключително важна за разбирането на идилията -не само заради местния дорийски диалект на повечето Теокритови творби, но и заради факта, че със Сицилия са свързани и двата несъмнени модела на Теокрит при създаването на идилията. Това са фолклорните пастирски надпявания, характерни за Сицилия като земеделска област, и литературният мим, чийто създател и основен представител е сицилийският автор Софрои (V в. пр. Хр.). На тези два жанрови модела ще се спрем и нататък,

Освен 30-те идилии, на Теокрит се приписват почти толкова на брой епиграми, фигурното стихотворение "Овчарска свирка" (със спорно авторство) и няколко малки фрагмента от други поетични творби. Предполага се, че докато е бил жив, Теокрит не е издал произведенията си. Те са съхранени основно в буколическата антология на филолога Артемидор от Tape, съставена през I в. пр. Хр. Като буколически поети се определят още Мосх и Бион от II в. пр. Хр., но запазеното от тях в този жанр е твърди незначително. Затова влиянието на Теокрит можем да открием реално едва в Рим - достатъчно е да споменем името на Вергилий като негов най-известен последовател.


ТИТУЛАТУРА И ЛИТЕРАТУРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ IX-XI ВЕК

Татяна Славова
Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти
Издателство: ПАМ пъблишинг къмпани
ISBN: 9789549252651
първо издание, 2011 год.
меки корици, 344 стр.
Цена: 22,00 лв

Проф. д.ф.н. Татяна Славова е преподавател по старобългарски език в СУ „Св. Климент Охридски". Автор е на книгите Речник на словоформите в Архангелското евангелие от 1092г. (1994), Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина [Университетска библиотека №418] (2002), на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод (1989), на няколко учебни пособия (Помагало по българска историческа лексикология, 1986; Христоматия по историческа граматика на българския език, 1987; Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели от епохата на св. княз Борис, цар Симеон и св. цар Петър, 1995; Старобългарски текстове, 1996, 2000) и на над 100 научни публикации. Тя е един от авторите на История на българската средновековна лирература (2008), редактор на библиотека Слово и символ (1995,1997) и член на редколегията на списание Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies. Професионалните й интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, средновековната епиграфика, палеография и хронология.

Тази книга разглежда достигналите до нас сведения за институциите на ранносредновековна България, запазили се в различни средновековни писмени източници. Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, данните да се осмислят съвкупно като елементи на единно функционираща система в България през периода IX - началото на XI в. Книгата е опит да се систематизират известните, а също и някои нови длъжностни титли, и да се реконструира в максимална степен централната и провинциалната администрация. Внимание е отделено и на титулуването на владетеля и престолонаследника от езическо и раннохристиянско време и неговите специфики в зависимост от характерните особености на изворите, предоставящи данни за това.

ЛИУТПРАНД КРЕМОНСКИ ЗА ЦАР СИМЕОН

Христо Трендафилов
Младостта на Цар Симеон
Издателство: ПАМ пъблишинг къмпани
ISBN: 9789549252644
първо издание, 2011 год.
меки корици, 128 стр.
Цена: 21,00 лв

Христо Трендафилов е роден на 6 януари 1952 г. Завършва Българска филология с втора специалност Руски език през 1978 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" (тогава ВПИ). През същата година печели националната награда за студентска литературна критика "Боян Пенев" и е назначен като специалист филолог към Научен център „Преславска книжовна школа" в същия университет. През 2000 г. е избран за редовен професор по Стара българска литература в Шуменския университет. От 2002 г. до 2005 г. е ръководител на Катедрата по българска литература и завеждащ Научния център „Преславска книжовна школа". От 2005 г. е лектор по български език и култура в Будапещенския университет„Йотвьош Лоранд".

Автор е на 7 книги и 160 студии и статии, някои от които публикувани в Русия, Чехия, Австрия, Унгария и др. Отговорен редактор е на ред от томовете на „Преславска книжовна школа", на Годишника на Факултета по хуманитарни науки към Шуменски университет и на Архива за старобългарски извори „Глубини духовныя". Член е на Специализирания научен съвет по литературознание към ВАК (1998-2006), на Съюза на учените в България и на Дружеството на писателите в Шумен.

В книгата се разглеждат преминалите в Константинопол ранни години от живота на бъдещия български цар Симеон. Реинтерпретират се в контекста на други извори и изследвания известията за Симеон и Византия в съчинението Възмездие на западния писател и хронист Лиутпранд. Търсят се пораждащите културни архетипи (светски и духовни, литературни и материални), с които Симеон се е запознал във византийската столица и които по-късно е възпроизвел в една или друга степен в Преслав. Дирят се цивилизационните сходства между Лиутпранд и българския просветен владетел като представители на т.нар. малки ренесанси.


ЕДИН ВЪЗРОЖДЕНСКИ ЗОГРАФ

Катя Зографова
Забравеният възрожденец Динко Зограф
Издателство: Вяра
ISBN: 9789543217069
първо издание, 2010 год.
меки корици, 48 стр.
Цена: 8,00 лв

Тази малка книга трудно се вписва в традиционните представи за литературни жанрове. Главен герои в нея е един възрожденски Зограф, но това не е изкуствоведско изследване. Книгата не е класическа биография поради безвъзвратната загуба или липса на документи за Динко Зограф, но тя не е и есеистичен очерк. Затруднявам се да й сложа „етикет", но това не е и необходимо. Катя Зографова е писала книга за своя предтеча, на когото дължи фамилията си. Забързано, артистично, с бликаща от всеки ред любов тя е моделирала родословното дърво на Зографите, защото наред с ,,главния герой” на страниците присъстват и неговите предтечи, и потомците му. Книгата може да се приеме като част от нейните „Любовни архиви", в които е екът ала своите пристрастия.

Зографът Динко Кузмов Шишков от първомайското село Караалан, днес Брягово, е много слабо известен в научната изкуствоведска литература. Единствено вездесъщият проф. Асен Василиев му е посветил няколко реда в своята капитална книга „Български възрожденски майстори ". За изкуствоведа, чиято работа е свързана с българското Възраждане книгата на Катя Зографова е извор на извънредно ценни сведения за творчеството на Динко Зограф - тя посочва места, където той е работил и творби, които са неизвестни, а особена стойност имат цветните фотографии на църкви, дърворезби, икони. Всъщност тази малка книга би могла да е основа за една научна монография за възрожденския зограф и резбар.

Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата за православната църква, Динко Шишков тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Той не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, би могло да се откроят по-ясно както неговото своеобразие, така и влиянията, които е изпитал, неговите афинитети.

За мен голямо достойнство на книгата на Катя Зографова е опитът й да извае жив образ на една ярка личност. А това е рядко умение спрямо един възрожденски художник. Днес ние знаем стотици имена на зографи, резбари, строители, златари, понякога са известни и доста техни творби, но нищо повече. Извънредно редки са случаите, в които документи, писмени извори, фамилни спомени, творби помагат да се очертае цялостната личност. Не напразно в българската книжнина има толкова малко монографии за възрожденски художници - ще спомена само имената на Христо Димитров, сина му Захари Зограф и внука му Станислав Доспевски от Самоков, или Николай Павлович от Свищов.

Книгата е изящно оформена, със стилна корица, с добра полиграфия. Бих искала да поздравя Катя Зографова, да й пожелая успехи и да й благодаря за удоволствието от четенето, за проникването в един нов духовен свят.


РУСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ГНОСТИЦИЗМА

Международная научная конференция: Россия и гнозис
http://www.bogoslov.ru/text/1382395/index.html
14 января 2011 г.

21 января 2011 г. в Библиотеке иностранной литературы им. М. Рудомино (г. Москва) состоится регулярная международная научная конференция «Россия и гнозис». Тема конференции "Раннехристианский гностический текст в русской культуре

В течение ряда лет Всероссийская государственная библиотека иностранной литературы проводит научные конференции под общим названием «Россия и Гнозис», идея которых — междисциплинарный диалог исследователей феномена гнозиса и гностицизма в дискурсе российской культуры. Тематика прошедших конференций была достаточно разнообразна: от гностической мировоззренческой парадигмы в русской философии начала ХХ века до историографии античного гностицизма.

Программа конференции:

10.00 – 10.10 Регистрация участников конференции

10.10 – 10.20 Открытие конференции.
Выступление ген. директора ВГБИЛ Екатерины Юрьевны Гениевой

10.20 – 12.15 Секция «Гностический топос Серебряного века»
Ведущий – Александр Леонидович Рычков


1. Рашковский Евгений Борисович, проф., ВГБИЛ

К истории софийной мифологемы: Притчи Соломоновы и Каббала в еврейской религиозно-философской традиции

2. Нефедов Александр Викторович, академик МАЭБ

Рукописная «Герметическая библиотека» книгоиздателя Николая Новикова как отражение развития религиозно-философских течений в России в конце ХVIII – начале ХIХ веков»

Демонстрация фотослайдов рукописных книг.


3. Евлампиев Игорь Иванович, проф. СПбГУ

Гностическая София в творчестве Владимира Соловьева


4. Титаренко Светлана Дмитриевна, доц. СПбГУ

Мифологема Софии у Вяч. Иванова и К. Г. Юнга: точки соприкосновения.


5. Ровнер Аркадий Борисович, доц. РГГУ

Доклад Виктории Андреевой «София Премудрость Божья – Прекрасная Дама русского символизма (Новая христианская парадигма у младсимволистов)». Публикация оригинального текста и история его создания


12.15 – 12.30 Перерыв


12.30 – 14.20 Секция «Гностические аспекты современности»
Ведущий – Александр Георгиевич Петров,
исполнительный директор ВГБИЛ


6. Дайс Екатерина Александровна, кандидат культурологии

Гностическая тема в русской литературе последних 30-ти лет



7. Хегай Лев Аркадьевич, вице-президент Российского Общества Аналитической психологии

Гностические темы в практике юнгианского анализа



8. Гачева Анастасия Георгиевна, с.н.с. ИМЛИ РАН, хранитель Музея-библиотеки им. Н.Ф.Федорова

Гностические мотивы в философской мистерии В.Н.Муравьева «София и Китоврас»



14.20 – 15.00 Перерыв


15.00 – 17.30 Секция «Гностические первоисточники в России»
Ведущий – Евгений Борисович Рашковский

Почетный гость – Марианна Казимировна Трофимова



9. Смагина Евгения Борисовна, доц. РГГУ, зам. дир. Учебно-науч. центра египтологии им. В.С. Голенищева

Ономастика в «Евангелии от Иуды»



10. Алексеев Дмитрий Алексеевич, независимый исследователь, переводчик с копт

Трактат «Мелхиседек» в свете «сифианской» модели «гностицизма» (перевод с коптского и комментарии)



11. Рычков Александр Леонидович, с.н.с., ВГБИЛ

Истолкование магических имен в речениях Иисуса из IV Книги Pistis Sophia (по материалам позднеантичной глиптики Эрмитажа)



12. Лазарев Евгений Сергеевич, вед. редактор изд-ва «Вече»

Литургия Митры: Уточненный перевод с древнегреческого и комментарии



13. Протопопова Ирина Александровна, вед. н.с., зам. дир. Ин-та «Русская антропологическая школа» РГГУ, Гараджа Алексей Викторович, с.н.с. РАШ РГГУ, Рычков А.Л. с.н.с. ВГБИЛ

Лесбийское заклинание Suppl. Mag. I.42 и IV Книга Pistis Sophia



Подведение итогов конференции, дискуссия

Рычков А.Л., Петров А.Г., Рашковский Е.Б.



17.30 – 17.45 Перерыв


17.45 – 19.00 Презентации новых книг


Тоотс Наталья Александровна, глав. редактор научно-философского журнала «Дельфис», лауреат Международной премии им. Н.Рериха «О гностической тематике в журнале “Дельфис” и книге “В лабиринтах истории. Путями Святого Грааля”».


Телемский Олег, автор проекта и руководитель Клуба «Касталия» «Тема постгностицизма в Альманахе клуба "Касталия" и других изданиях автора, клуба и ОТО».


Представитель российского отделения Lectorium Rosicrucianum «О последних русскоязычных изданиях в области современных практик Гнозиса».


Работа книжного киоска: с 12.00 до 19.00



Конференция будет проходить в Овальном зале ВГБИЛ,

Николоямская ул., д. 6.



Оргкомитет конференции:

Рычков Александр Леонидович (vp102243@list.ru)

Всехсвятская Татьяна Борисовна (taniavseh@libfl.ru ).

Тел. для справок: (495) 915–7986.

Начало работы: 10-00.

По всем вопросам можно обращаться в Оргкомитет конференции: Рычков Александр Леонидович (vp102243@list.ru), Всехсвятская Татьяна Борисовна (taniavseh@libfl.ru). Тел. для справок (+495): 915 – 79 – 86.

Адрес: Москва, ул. Николоямская, 1. Овальный зал Библиотеки иностранной литературы


СБОРНИК ЗА БАЛКАНИТЕ

Балканите – многоликите измерения на европейската култура
Издателство: Фабер, Институт по балканистика – БАН
ISBN: 9789544003340
първо издание, 2010 год.
меки корици, 388 стр.
Цена: 20,00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ПЪТИЩА И ПЪТЕКИ НА ЕВРОПЕИЗМА
ПЕНКА ДАНОВА.Европа, нейният Югоизток и България в средновековната италианска литература (ХІІІ-ХV век).
АНТОАНЕТА БАЛЧЕВА. Пътят към Европа (Метаморфозите на една идея).
ЛИЛИЯ КИРОВА. Кръстопътят и „Другата Европа" (или преодолими ли са границите между културите)
ЙОРДАНКА БИБИНА. Турската европеизация: духовно приобщаване или синтез?.
ЙОНКА НАЙДЕНОВА. Унгарската литература в системата на другите художествени структури в България.
НАДЯ ДАНОВА. „Малките Балкани" във Виена.
КАЛИНА ПЕЕВА. Правата на жените и еманципацията на обществения манталитет (Сравнително изследване на базата на българския и турския модел)
ZRINKA BLAZEVIC. Early modern cultural transfers and cultural translations in the South Slavic contact zone: the example of Pavao Ritter Vitezovic (1652-1713)
ЕЛЕНА СТАТЕВА. Балканските представи за „другия" през вековете (Аспекти на формирането).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ЛИТЕРАТУРНО-ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ
ЛЮДМИЛА МИНДОВА. „Балканският барок" или за предизвикателствата на стила и мястото
РУМЯНА Л. СТАНЧЕВА. Историческата носталгия в румънската и българската литература
ДЬОЗЬО ТОКАЧ. Литературно общение в епохата на Реформацията (Преводната литература в Унгария през XVI век)
МАЛАМИР СПАСОВ. Балканското се намира в самия център на своето отсъствие?
ФОТИНИ ЯНИС ХРИСТАКУДИ. Някои основни белези на гръцкия символизъм
ВЕСКО ОБРЕШКОВ. Пътеписи за Балканите (ХІV-ХVІІ век) от швейцарските научни архиви
ИЗКУСТВОТО И НИЕ
БЛАГОВЕСТА ИВАНОВА. Когато Изтокът срещне Запада: стилови особености на църковния комплекс „Св. Стефан" в Цариград
ДОБРИНА ЖЕЛЕВА-МАРТИНС. Европейската естетика и художественото градоустройство при планирането на монументалната част на София в началото на XX век -площад „Св. Александър Невски".
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА. Присъствието на чужденеца в българското художествено пространство от началото на XX век - Анна Хен-Йосифова и дружество „Съвременно изкуство" Част II
СПАРТАК ПАСКАЛЕВСКИ. Към проблема за художествения синтез в европейското и балканското изкуство на XX век. Творческите търсения на Марин Големинов, Никое Скалкотас и Харилаос Перпеса
САША ЛОЗАНОВА. Еврейска култова пластика от първата половина на XX век.

РЕЧНИК-ИНДЕКС НА АВВА ДОРОТЕЙ

Камен Димитров
Речник-индекс на словата на авва Доротей
Издателство: УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
ISBN: 9789545247279
първо издание, 2010 год.
меки корици, 415 стр.
Цена: 25,00 лв

По ръкопис 1054 от сбирката на М.П. Погодин

За голямото влияние на този църковен писател върху духовния живот на средновековна България говори фактът, че неговите слова и поучения са широко разпространени в два превода. Първият от тях се смята за руски и е представен по преписи Чуд. № 164, ГИМ и Яцимирски № 53 (Hamiltоn 381), Берлинска държавна библиотека, а вторият, безспорно среднобългарски, е разпространен в голям брой влахо-молдовски, руски и сръбски преписи. Най-ранният препис, представящ среднобългарския превод, е ръкопис 1054 от сбирката на М. П. Погодин (Пог. 1054), РНБ, ХІV-ХV в., двуюсов, двуеров, търновски правопис (съдържа Лествицата на Йоан Лествичник и слова на авва Доротей с добавки).