Category: музыка

Category was added automatically. Read all entries about "музыка".

ОБРАЗИ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

В търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX-XXI в.)
Съставител: Стефан Дечев
Издателство: Институт за изкуства БАН
ISBN: 9789548594219
първо издание, 2010 год.
меки корици, 566 стр.
Цена: 25,00 лв

Съдържание

Стефан Дечев - Въведение. Интимизиране на изобретеното: Национална държава, национална идентичност и символи на всекидневието ХІХ-ХХІ век
Николай Аретов - Песни за народа и песни за душата: Предпочитания и целенасочени употреби от идеолозите на българския национализъм през XIX век
Стефан Дечев, Николай Вуков - От калпака до цървулите: Как се създава българската национална носия
Стефан Дечев - „Нежности много непонятни”: Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX век
Чавдар Маринов - Чия е тази къща? Измислянето на българската възрожденска архитектура
Александър Везенков - Как тъжната действителност се превърна в културно наследство: нашите старинни градчета
Стефан Дечев - „Шопска салата”: как се ражда един национален кулинарен символ
Росица Генчева - Видими митове: българските eзикови карти през втората половина на XX век
Александър Везeнков - Парадоксалната употреба на турцизми в разказа за българското
Клер Леви - Метаморфози на самосъзнанието: балканската чалгия, битовата музика и новият български фолк
Резюмета


ПОЧИНА ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ДЖОАН СЪДЪРЛАНД

Австралийската оперна дива Дейм Джоан Съдърланд почина на 11 октомври в дома си в Швейцария, съобщи Асошиейтед прес, позовавайки се на роднини на певицата.

Тя беше на 83 години.

Джоан Съдърланд е една от най-забележителните оперни певици на 20-ти век. В англоезичните среди е известна колкото предшественичката си – великата Мария Калас. Наричат я Изумителната (италиански - La Stupenda) след изпълнението ѝ в "Алзина" на Хендел през 1960 г.

Тя притежава силен и красив глас, съчетаващ извънредна ловкост, точна интонация, прекрасни трели и огромен висок регистър̀. Нейният постоянен партньор и приятел Лучано Павароти я нарича "Гласът на столетието“, а Монсерат Кабайе - "Глас от Рая“.

Родена е на 7 ноември 1926 г. в Сидни, а през 1950-те години започва да пее в Лондон, където й поверяват водещи партии. По време на своята кариера тя е пяла на сцените на парижката Гранд опера, миланската Ла Скала, нюйоркската Метрополитен опера.

Съдърланд е започнала като мецосопрано, след това пее като драматично сопрано и накрая като колоратурен сопран.

Сред най-забележителните й постановки са оперите "Алзина", "Дон Жуан", "Лучия ди Ламермур", "Норма".

Прозвището La Stupenda й е дадено от публиката във венецианския оперен театър Ла Фениче.

Носителка е на Орден за заслуги, Орден на Австралия, Дама-командор на Ордена на банята.











БЪЛГАРСКАТА ЕРОТИКА

Българската Vita Sexualis
Издателство: Род
Народност: българска
ISBN: 9789544760465
първо издание, 2009 год.
меки корици, 158 стр.
Цена: 10,00 лв

Това е сборник с научни изследвания за сексуалния живот на българина през вековете - "Българската Vita Sexualis".

Сборник с доклади от XX. Пролетни четения по етнология, провели се в Русе през 2007 г. от Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ и Регионален исторически музей – Русе. Темата на тази научна среща беше продължение на проект за изследване на българските форми на сексуален живот. Сборникът съдържа общо четиринайсет доклада, като след всяка статия е публикувано кратко резюме на английски език. Някои от по-интересните заглавия, включени в сборника:

„Стар бял дядо иска голо хоро – пародия и митопоетичен образец в една еротична народна песен“, доклад на доц. д-р Тодор Моллов (Великотърносвски университет), анализиращ словесен вариант на астрална представа за устройството на Космоса;

“INTERNET проекции на BG фолклор резюме“ – доклад на д-р Константин Рангочев (Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“), представящ интереса в интернет-пространството към българските еротични фолклорни мотиви;

„Еротиконът от Птицекомбината. Vita Sexualis на социализма“ - разработката на д-р Николай Ненов (Регионален исторически музей – Русе), представящ сборник от песни, рецепти и множество еротични текстове като елемент от субкултурата на едно затворено общество (Птицекомбината край с. Семерджиево).

В сборника „Българската Vita Sexualis” е включено и описание на изложба на Русенския музей, интересът към която остана нестихващ през 2008-2009 г.: „Селото Девица – Градът Блудница“, чието съдържание се фокусира върху формите и параметрите на еротичното у българите.


ГУСТАВ ХОЛСТ, СЮИТА "ПЛАНЕТИТЕ"

Александър Арсов
Густав Холст, "Планетите" и Херберт фон Караян

„Взаимоотношенията” между легендарния австрийски диригент Херберт фон Караян и почти забравения днес композитор Густав Холст са особено интересни, макар че се свеждат до една единствена творба. Това е един от онези особено красноречиви примери как в класическата музика едно и също произведение, в (почти) едно и също изпълнение може да звучи коренно различно. Но преди да ви разкажа за записите, няколко думи за композитора и неговата най-известна творба.

Името на Густав Холст звучи като немско или австрийско, но това е подвеждащо, защото той всъщност е англичанин – роден на 21 септември 1874 г. в Челтъм, починал на 25 май 1934 г. в Лондон. Истинското му име е Густавус Теодор фон Холст, но по време на Първата Световна война частичката „фон” отпаднала поради патриотични съображения. Произходът му се губи някъде из Скандинавия и Прибалтика, но за сметка на това е изключително музикален. Дядо му бил композитор на елегантна музика за арфа в Рига (Латвия), а след като се преселил в Англия станал известен педагог по отношение на този инструмент. Баща му бил органист, пианист и хор майстор, а майка му – певица, така че Густав бил заобиколен с музика от най-ранна възраст и съвсем естествено учел цигулка и пиано. По-късно постъпил със стипендия в Кралския колеж за музика в Лондон, откъдето датира дългогодишното му приятелство с друг голям британски композитор – Ралф Вон Уилямс. През 1905 г. е назначен за музикален директор в девическото училище „Свети Павел”, a две години по-късно – в колежа “Морли”. Тези две преподавателски длъжности той запазва до края на живота си и те всъщност представляват най-съществената му дейност след композирането.

Музикалното наследство на Густав Холст се състои от около 200 творби, повечето от които са повлияни значително от английските вокални и хорални традиции – фолклор, църковна музика, мадригали. Особено известен е с увлечението си към индуския мистицизъм и духовност. Този екзотичен извор на вдъхновение води до създаването на Sita – опера в три действия базирана на епизод от Рамаяна, Savitri – камерна опера, основаваща се на част от Махабхарата и Hymns from the Rig Veda – творба, заради която Холст дори се заел с изучаване на санскрит, защото нямал вяра на преводите от онова време. Въпреки изключително оригиналния си характер (а може би точно заради него), музиката му е почти забравена днес. Нейни изпълнения и записи са сравнително голяма рядкост. Има една творба обаче, която прави изключение.

Густав Холст композира своята сюита за оркестър “Планетите”, опус 32 (The Planets, Op. 32) през 1914-16 г. Тя представлява произведение от седем части, вдъхновени донякъде от астрологията, донякъде от астрономията и митологията. Всяка част има програмно заглавие и е посветена на определена планета (или римско божество, ако предпочитате). Липсват Земята, кой знае защо, и Плутон, която има основателна причина – по онова време все още не е била открита (това се случва през 1930 г.). Първото цялостно изпълнение на сюитата се е състояло на 10 октомври 1920 г. в Бирмингам под диригентството на Епълби Матюс, а първият запис е направен през 1926 г. за HMV под палката на самия Густав Холст. Оттогава тази творба е записвана поне по веднъж от множество велики (и не чак толкова) диригенти – Херберт фон Караян, Ленърд Бърнстейн, Лорин Маазел, Дьорд Шолти (или Солти, или Золти), Зубин Мета, Шарл Дютоа, Джеймс Ливайн, Андре Превен, Леополд Стоковски, Саймън Ратъл, Малкълм Сарджънт и др. Тъй като великата музика не признава стилови ограничения, произведението съществува и в някои доста необичайни варианти, като например аранжимента за синтезатори на Исао Томита или прогресив рок версията на Рик Уейкмън. Днес "Планетите" са не само най-известното произведение на Густав Холст, но вероятно и най-популярната творба на английски композитор въобще.

Сюитата е смазващо грандиозна! Предназначена е за т. нар. четворен оркестър, т. е. всички дървени духови инструменти са по четири, а не както обикновено – по два. Като прибавите към тях шест валдхорни, четири тромпета, три тромбона, туба, еуфониум, съответния брой струнни и най-различни ударни инструменти – включително два (!) комплекта тимпани и доста екзотичните глокеншпил, оркестрови камбани, ксилофон, челеста и какво ли още не – се получава нещо наистина невъобразимо. В последната част има и един твърде странен женски хор... но за него по-късно.

“Планетите” обаче са много повече от събиране на могъщи оркестрови сили под палката на отличник от класа по дирижиране. Астрологията, митологията и астрономията са изиграли своята роля при създаването на творбата, но само толкова. Седемте части представляват седем картини, които събират в себе си невероятни философски и психологически бездни. Въпреки страховитата мащабност и зрелищната виртуозност, творбата притежава и една изключително прелестна и разнообразна мелодичност. Просто не виждам къде някои хора намират прилика с какофониите на Стравински и Шьонберг. Но това е друга тема. Впрочем, всяка от седемте части заслужава поне по няколко думи, защото тяхното изпълнение изисква не само сериозна техническа подготовка, но и една изключително задълбочена интерпретация.

I. Mars, the Bringer of War определено е най-известната част от всички. Сигурно сте я чували. Безспорно това е една от най-дивите, свирепи и зловещи музики, които някога са били композирани. Доминиращият маршов ритъм и преобладаващите медни духови инструменти създават кошмарно реална илюзия за сражение с огромни пропорции, за нещо нечовешко. Или може би точно човешко? Човек би могъл да се изкуши да потърси една своеобразна музикална аналогия с ужасите на Първата Световна война, ако тази част не беше писана преди нейното избухване. Една интересна подробност - част от Mars,... свири дори Джими Пейдж в парчето Dazed and Confused по време на легендарния концерт на Лед Цепелин в Madison Square Garden през 1973 г., който по-късно е издаден като двойния концертен албум The Song Remains the Same.

II. Venus, the Bringer of Peace. Това се казва контраст! Нежна, лирична и мечтателна музика, която няма абсолютно нищо общо с предишната страхотия. Заедно с първата част това е един оркестров вариант на хипарското мото "Правете любов, а не война", което явно е било актуално и половин век преди да се появят първите хипита.

III. Mercury, the Winged Messenger е особено екзотична музика, чиято мелодия винаги ми напомня великолепната симфонична поема "Шехерезада" на Николай Римски-Корсаков. По всяка вероятност заради това свързвам тази част предимно с магическото обаяние на Ориента.

IV. Jupiter, the Bringer of Jollity на пръв поглед е образец на всенародното веселие, преливащо от буйни и жизнерадостни чувства. Под повърхността обаче се крие нещо много повече от елементарната веселост. Забележете втората тема, може би най-красивата в цялото произведение, която се появява към средата в струнните (а малко преди края и в тромпетите). Апотеоз на благородния и обречен копнеж!

V. Saturn, the Bringer of Old Age се смята, че е била любимата част на Густав Холст, според когото "заплашителен часовник тиктака в басовата линия, разкривайки както достойнството на старостта, така и нейните слабости". Това е безспорно най-забележителната композиция от всички части. Началото е съвсем тихо, едва доловимо, с постепенна градацията в динамиката се достига до злокобна кулминация в ужасяващо бавно темпо, която рязко контрастира с лиричния характер на финала. Винаги съм виждал в тази част дълбоко вкоренения, вероятно във всеки един от нас, страх от смъртта, който нараства все повече с възрастта и в един момент се превръща в маниакална обсебеност. А смъртта може би не е чак толкова лошо нещо...

VI. Uranus, the Magician е странна музика. Олицетворение на Апокалипсиса бих казал. (Личи си, че Холст е учил тромбон в Кралския колеж, нали?) Дори малко по-ведрите моменти на тази част са пропити с някакъв особено потискащ песимизъм.

VII. Neptune, the Mystic определено е най-мистичната част от всички. Необикновено тиха, някак далечна и неуловима, тя е единствената, в която има и вокална част - женски хор. Според Холст той трябвало "да бъде разположен в съседна стая, вратата на която да се остави отворена до последния такт, след което бавно и тихо да се затвори". Самият последен такт (само хор, без оркестър) трябвало "да се повтаря докато звукът се изгуби в далечината". Neptune,... е един от онези редки случаи в класическата музика, когато краят е с постепенно замиране на звука - нещо често срещано и лесно постижимо при запис в студио, но доста трудно осъществимо на живо. В онези времена, преди широкото навлизане на звукозаписната техника, тези постепенно затихващи женски гласове, докато човек вече не е сигурен дали въобще чува нещо, вероятно са били наистина мистично преживяване. При малко повече въображение сигурно биха могли да бъдат такива и днес.

През своята 60-годишна кариера Херберт фон Караян дирижира "Планетите" на живо само два пъти - на 22 и 30 ноември 1961 г. във Виенската Държавна опера (Wiener Staatsoper). Интересното е, че това не са концерти, а спектакли. Освен оркестърът на Операта, в тях участва и нейният балет - съпроводен с хореография, костюми и декори, разбира се.

Изпълненията на живо имат един голям недостатък и той е, че се забравят. Записите обаче - не. Караян е направил два на "Планетите", които се различават съществено, защото са с различни оркестри, за различни компании (разбирай "различни тон режисьори") и накрая, но не на последно място - разликата между тях е 20 години. Първият запис е направен през 1961 г. с Виенската филхармония за DECCA, а вторият - през 1981 г. с Берлинската за DG.

На пръв поглед разликата е чисто техническа. Новият запис е от зората на дигиталната ера и звучи кристално чисто, много по-добре от стария, макар че като за 1961-ва той е отличен. На втори поглед (или по-скоро слушане) изпъкват разликите в интерпретацията, които не са кой знае колко много, но в значителна степен променят характера на творбата. Явно през тези 20 години виждането на Караян за "Планетите" е претърпяло една своеобразна еволюция. "Виенският" запис е значително по-мощен, с много по-агресивен и остър звук. Медните инструменти приличат на огромен нож, който просто ви прерязва главата на нивото на ушите. За разлика от него, "Берлинският" запис, макар че на моменти прилича на звуково цунами, е един значително по-задълбочен и философски прочит. Техническата му прецизност е само едно допълнително предимство, което дава възможност да се усети цялото звуково богатство на оркестрацията.

Днес, почти 90 години след написването си, "Планетите" се радват на неувяхваща слава. По всяка вероятност причина за това е огромният им интерпретаторски потенциал, ако мога така да се изразя. Той им дава възможност да преодолеят изпитанията на времето чрез много, различни и стойностни интерпретации. Двете на Херберт фон Караян са само малка част от тях, но която и да изберете - няма да сбъркате. Най-добре и двете. Приятно слушане!


Gustav Holst - The Planets Op.32 Jupiter




Gustav Holst - The Planets Op.32 Mars, the Bringer of War




Gustav Holst - The Planets Op.32 Neptune, the Mystic




Gustav Holst - The Planets Op.32 Saturn




Gustav Holst - The Planets Op.32 Uranus, the Magician




Gustav Holst - The Planets Op.32 Mercury, the Winged Messenger




Gustav Holst - The planets - Venus the bringer of Peace

НОВ ПРЕВОД НА ПЕСНИТЕ НА ВИСОЦКИ

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ: 70 НОВИ ПРЕВОДА
Издателство: Абагар
Преводач: Светлозар Ковачев
ISBN: 9789544278229
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 160 стр.
Цена: 16,90 лв
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=17624

През 2008 година се навършват 70 години от раждането на руския поет, певец и актьор Владимир Висоцки. С издаването на тези нови, непубликувани преводи на неговите стихове почитаме големия поет, надявайки се да го почетете и вие.



[паметникът на Висоцки в гр. Вършец, България]

ИСТОРИЯ НА РОКЕНДРОЛА

Легенди на рока
Автор: Ернесто Асанте
Издателство: А и Т пъблишинг/A & T Publishing
Преводач: Леонид Дуков
ISBN: 9789549436419
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 464 стр.
Цена: 87,90 лв
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=16835

Рокът е основа за разбирането на съвременната история история и събития, където превръщането на младежта в социален субект е свързано с желанието за свобода, неприемането на авторитетите и засиления интерес към популярната или езотерична култура като „алтернативи" на статуквото. Рокът представлява съживяване на рутинното всекидневие, видяно през обектива на разнообразни необичайни и стъписващи форми на изказ.

Битници, пънкове, хипита, рапъри: рокът преминава и вдъхва енергия на безброй социални и културни движения; той служи като саундтрак на променящи се времена и сезони; топ обрисува света такъв, какъвто е, и какъвто младите биха искали да бъде; топ вдъхновява мечти и стил на живот за много поколения, които създават изкуство и култура, оставила отличителен белег върху ХХ-ти век.

Рокът е култура, която се радва на абсолютната привилегия на славата, или по-скоро той съществува благодарение именно на своята популярност, бидейки масов феномен. На променливия и отворен дух на рока дължим и множеството социални пробиви, които постепенно възникват в западната култура и се превръщат в наше колективно наследство.

Днес рокът и петдесетгодишната му история са неразделна част от западната култура; той е по-скоро начин на мислене, отколкото вид музика; топ е начин на виждане и оценяване на света и изкуството. Именно този аспект в естеството на рока му позволява лесно да се смесва и комбинира с другите изкуства, било то кино или литература, изобразително изкуство или театър. Рокът се трансформира в средство на масовата комуникация, тясно преплетен с радиото, телевизията и интернет; топ е неразделна част от света на стила и модата; топ е неудържимият мотор на политическите и социални промени.


НОВА КНИГА ЗА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

Владимир, или прекъснатият полет
Автор: Марина Влади
Издателство: Прозорец
Преводач: Ненчо Василев
ISBN: 9789547335974
първо издание, 2008 год.
меки корици, 200 стр.
Цена: 10,00 лв
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=16268

Когато се срещат през 1967 година, те са на по трийсет години. Марина Влади е вече известна актриса с десетки изиграни филми, а Владимир Висоцки начинаещ актьор, автор и изпълнител на своите песни.

Тя е жената ангел-пазител на поета, споделила последните дванайсет години от живота му. Благодарение на нея той вижда света, което в онези времена е било нереално за съветски актьор, още повече с репутацията на "политически неблагонадежден".

Песни, концерти, спектакли и филми, пътувания из страната и чужбина, борбата за правото на Висоцки да пее пред публика, да издава плочите и стиховете си, за възможността на Марина да живее и работи в Русия - всичко това го има във "Владимир, или прекъснатият полет" - книгата изповед за изпепеляващата любов, за вярното приятелство, за крехкостта на човешкия живот, за величието на гения...