Category: наука

Category was added automatically. Read all entries about "наука".

ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА В БЪЛГАРИЯ И ВИЗАНТИЯ

State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium
Edited by Vassil Gjuzelev and Kiril Petkov
Sofia, American Research Center in Sofia, 2011, xi + 300p, 13 illus.

Накратко за изданието:

Сборникът представя тринадесет изследвания, посветени на историята на средновековна България и Византия от шести до петнадесети век. Повечето от трудовете са публикувани през последните петнадесет години на български. Целта на изданието е да даде на англоезичния изследовател представителен набор от теми и идеи, които характеризират българската историческа наука през последните десетилетия. Общото историографско въведение за развитието на българската медиевистика, писано от академик Гюзелев, и анотираната библиография на най-значимите изследвания върху средновековна България дават изключително полезни ориентири за чуждоезичните учени и студенти, които се интересуват от българското и балканско средновековие.

За редакторите:

Акад. Васил Гюзелев е член на Българската академия на науките и професор по средновековна българска история в Софийски университет "Св. Климент Охридски". През последните четиридесет и пет години той е преподавал на няколко поколения български медиевисти. Бил е гостуващ професор в университетите в Москва, Кьолн, Лайпциг и Виена. Неговите изследвания включват петдесет книги и около двеста и петдесет статии по средновековна българска и византийска тематика. Акад. Гюзелев е съорганизатор на Международния конгрес по византинистика, който се проведе в София.

Д-р Кирил Петков (Kiril Petkov) е защитил докторати по средновековна история на България и Югоизточна Европа в Софийския университет "Св. Климент Охридски” и по средновековна история в Ню Йоркския университет (2002). Той е професор по история на Средиземноморието в Университета на Уисконсин-Ривър Фолс в САЩ. Публикувал е десетки статии и три книги.

Отзиви за книгата:

Средновековна България и Византия са поддържали близки и сложни отношения през вековете. Изследванията за средновековна България, средновековните българи и средновековните български земи са от голям интерес, както за византинистите, така за медиевистите. Статиите в този сборник са писани от водещи български историци и разглеждат важни аспекти на политиката, културата и религията в средновековна България и Византия. Това е добре дошло допълнение към библиотеката на всеки изследовател на средновековните Балкани.
Димитър Г. Ангелов, професор по история на Византия, Университета в Бърмингам, Великобритания

Ясен и достъпен, този том представя приноса на водещи български медиевисти и византинисти, като разглежда проблеми на историографията, символизма на облеклото, монашеския живот и култа към светците, както и проблема за културното възприятие и разбиране за „Другия” през Средновековието. Статиите, събрани тук, обхващат широк диапазон от теми и подходи и имат принос за изучаването на редица писмени, археологически и други източници. Сборникът ще бъде от полза за всички учени, които се интересуват от средновековна България и нейните отношения с Византия.
Флорин Курта, професор по средновековна история и археология, Университета на Флорида, САЩ

БЪЛГАРСКАТА ЕРОТИКА

Българската Vita Sexualis
Издателство: Род
Народност: българска
ISBN: 9789544760465
първо издание, 2009 год.
меки корици, 158 стр.
Цена: 10,00 лв

Това е сборник с научни изследвания за сексуалния живот на българина през вековете - "Българската Vita Sexualis".

Сборник с доклади от XX. Пролетни четения по етнология, провели се в Русе през 2007 г. от Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ и Регионален исторически музей – Русе. Темата на тази научна среща беше продължение на проект за изследване на българските форми на сексуален живот. Сборникът съдържа общо четиринайсет доклада, като след всяка статия е публикувано кратко резюме на английски език. Някои от по-интересните заглавия, включени в сборника:

„Стар бял дядо иска голо хоро – пародия и митопоетичен образец в една еротична народна песен“, доклад на доц. д-р Тодор Моллов (Великотърносвски университет), анализиращ словесен вариант на астрална представа за устройството на Космоса;

“INTERNET проекции на BG фолклор резюме“ – доклад на д-р Константин Рангочев (Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“), представящ интереса в интернет-пространството към българските еротични фолклорни мотиви;

„Еротиконът от Птицекомбината. Vita Sexualis на социализма“ - разработката на д-р Николай Ненов (Регионален исторически музей – Русе), представящ сборник от песни, рецепти и множество еротични текстове като елемент от субкултурата на едно затворено общество (Птицекомбината край с. Семерджиево).

В сборника „Българската Vita Sexualis” е включено и описание на изложба на Русенския музей, интересът към която остана нестихващ през 2008-2009 г.: „Селото Девица – Градът Блудница“, чието съдържание се фокусира върху формите и параметрите на еротичното у българите.


ЗЛАТНИТЕ ПРЪСТЕНИ-ПЕЧАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ (ХІІ-ХІV В.)

Константин Тотев
Златни пръстени-печати от времето на Второто българско царство 1185-1396
Издателство: Фабер
ISBN: 9789544002084
първо издание, 2010 год.
твърди корици, 174 стр.
Цена: 33,00 лв

Двуезично издание на български и английски език. Преводач на английски: архим. доц. д-р Павел Стефанов

Ст.н.с, д-р КОНСТАНТИН ТОТЕВ работи от 1980 г. в Националния Археологическия институт с музей при Българска Академия на Науките. Дългогодишен участник е в археологическите проучвания на старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново и техните околности. През 1989 г. защитава докторска дисертация в Института по изкуствознание на тема: „Византийски стеатитови икони от България". Автор е на близо 200 научни публикации, посветени на средновековната култура и изкуство, отпечатани в специализирани издания у нас и в чужбина, Античная древность и Средние века, Проблеми на изкуството, Археология, Изкуство, Старобългаристика, Старобългарска литература, Исторически преглед и др.


Prof. Dr. KONSTANTIN TOTEV has been working since 1980 at the National Instittute and Museum of Archaeology of the Bulgarian Academy of Sciences. He has participated for many years in the archaeological excavations of the Old Bulgarian capitals Pliska, Preslav and Veliko Turnovo and their vicinity. In 1989 he defended a PhD dissertation at the Institute of Art Studies on the topic “Byzantine Steatite Icons from Bulgaria”. Totev has penned around 200 scientific articles devoted to mediaeval culture and arts and published in specialized journals in Bulgaria and abroad, such as Cahiers archeologiques, Dumbarton Oaks Paper, Byzantinoslavica, Vizantiiski vremennik, Antichnaia drevnost i Srednie veka, Problemi na izkustvoto, Archaeologia, Izkustvo, Starobulgaristika, Starobulgarska literature, Istoricheski pregled etc.


КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СВ. НАУМ В ШУМЕН

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

НАУЧЕН ЦЕНТЪР “ПРЕСЛАВСКА КНИЖОВНА ШКОЛА”
RESEARCH CENTER PRESLAV LITERARY SCHOOL

Уважаеми КОЛЕГИ,

Научен център “Преславска книжовна школа” към ФХН при Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” организира Международен симпозиум “Свети Наум – дело, съратници и последователи” на 29-30 октомври 2010 г. в Шуменския университет. Форумът е посветен на 1100 години от Успението на Свети Наум.

Имаме честта да Ви поканим да участвате с доклад до 15 мин. по обявената тема.
Докладите трябва да се предадат най-късно до 01.07.2010 г. на CD или по E-mail на Word 2000, придружени от използваните шрифтове и разпечатка на текста (или вариант в PDF формат). Докладът не трябва да надвишава 20 стандартни страници (включително и приложенията), с размер 12 pt и разредка 1,5. Резюмето - до една стандартна страница, 1800 знака, на английски, български (за чуждоезичните доклади) или руски език. Цитиране - под линия.

Докладите ще се публикуват в 12-ти том на поредицата “Преславска книжовна школа”.

Работни езици – всички славянски, немски и английски.

Има възможност за мултимедийно представяне на докладите, което трябва да се заяви предварително.
Таксата за правоучастие е 40 € за чужденци и 20 € за български участници и включва материалите по време на Симпозиума и изданието на докладите.

Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна.


11.01.2010 г.

Организационен комитет: доц. д-р Веселин Панайотов
доц. д-р Мария Тихова
гл. ас. д-р Десислава Иванова
гл. ас. д-р Константин Константинов
н. с. д-р Грета Стоянова

----

Международен симпозиум
“Свети Наум – дело, съратници и последователи”
29-30 октомври 2010 г.
Шумен

Формуляр за регистрация и резервация


ЛИЧНИ ДАННИ
Име Бащино Фамилия
Месторабота
Адрес

Телефон Факс E-mail
УЧАСТИЕ с доклад на тема:




За представяне на доклада ще ползвам следната техника:





Ще ми бъде необходима резервация за хотел в

□ Самостоятелна □ двойна стая. Предпочитам хотел _____ звезди.

Дата на пристигане _____________ на отпътуване _____________брой нощувки ______

Адреси на хотели в гр. Шумен за самостоятелни резервации: http://www.namerihotel.com/bg/shumen.html
http://pochivka.bg/t-74-семейни_хотели-в-шумен


Заявки за участие, доклади, резюмета, точен актуален адрес (придружен с трите имена, научните звания и представяната институция), е-mail и телефон за контакти изпращайте до 01. 07. 2010 г. на адрес:
Шумен 9712
Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Научен център “Преславска книжовна школа”
Ул. “Университетска” № 115
н. с. д-р Грета Стоянова
тел. (++395 54) 83-04-95/116
или
по e-mail: pks@shu-bg.net; gretasto@abv.bg до Грета Стоянова



ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ?

проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф
Еволюция или сътворение. Какво казва науката?
4 прераб. и доп. изд. С., Слънце, 2009, 100 с.
Пълен текст: http://evoliucia-ili-satvorenie.hit.bg/EvolSatv.doc
http://www.veren.org/files/DOWNLOAD/D70_evolution_bg.pdf

Описание

От 70-те години на 20 век, след издаването на първите книги на Хенри Морис, еволюционната теория е в отстъпление сред научните кръгове в Запада. Учените еволюционисти вече са принудени да работят трескаво и усилено, за да отговарят на нарастващата планина от опровержения, хвърляни срещу тях от креационистите... без никакъв успех. Допитванията показват, че общественото мнение в англоговорящите нации все по-уверено се обръща против еволюцията. През последните десетилетия авторитетни списания като Time и Newsweek намират за важно да коментират "проблема" за нарастващото "връщане на религията в науката." Дарвиновата теория е на смъртно легло само 150 години след своето публикуване. След още някое десетилетие тя ще остане само исторически атавизъм, нещо като "мрачни векове" в историята на науката, маргинална религия на малцинство, което съзнателно е избрало да пренебрегва фактите в полза на своята теория.

Религията на еволюцията има здрави корени в България, и това не е изненада. Комунизмът като идеология заедно със системата на държавно образование като държавна политика са се погрижили Дарвиновата теория да установи монопол в научните среди, но също и върху мисленето и мирогледа на обществото като цяло. Макар че малката група креационисти в България е издала доста материали, все още нямаме малък, сбит труд, който накратко да обобщава аргументите на креационизма, без да затруднява обикновения читател с прекалено много научна терминология и твърде подробни обяснения.

Проф. д-р Свиленов, инж. Щудер и В. Граф запълват тази празнота. Еволюция или сътворение е кратка книжка, но с голям обхват. Тя не съдържа всички налични аргументи и факти против еволюцията и в полза на сътворението (за това трябва книга с няколко хиляди страници), но тя определено дава първите стъпки за всеки, който иска да изследва тези въпроси, във всяка област на природните науки. Всеки християнин в България трябва да прочете Еволюция или сътворение, за да бъде готов да отговаря на враговете на вярата, когато се опитват да използват лъжата на еволюцията против учението на Исус Христос. А пасторите трябва да направят тази книга задължително четиво за членовете на своите църкви.


150 ГОДИНИ ДАРВИНИЗЪМ

Цветелина Соколова
Дарвин не е казвал, че човекът произлиза от маймуната
http://www.segabg.com/31122004/p0070001.asp

Ужасяващо е какви стабилни заблуди са вкопани във фундамента на крехките ни догадки за живота на Земята. Оказва се, че ние имаме погрешни схващия за еволюционната теория и маймунския произход на човека. Вината за тях не е на Дарвин. Вината е на всички, които смятат, че познават теорията му. А Дарвин е казал друго. И още чака някой да го обори.

1. Не Дарвин е измислил еволюцията

Не той е първият, който се усеща, че има еволюция. Както почти всяка интересна идея, и тази идва от чувала с велики хрумвания на древногръцките философи. Те са смятали, че картината около нас не е статична, а динамична и се развива от по-просто към по-сложно, т.е. имаме еволюционен прогрес, обяснява палеонтологът акад. Тодор Николов. Дарвин обаче е имал прозорливостта да се роди във век, разкъсван от желанието да си отговори на въпроса "кои сме, откъде идваме и накъде отиваме". Тази атмосфера през XIX-я век - столетие на интензивни скокове в зоологията, палеонтологията, на шеметни разкрития на фосили в земните пластове, просто мирише на големи открития. И Дарвин е бил достатъчно далновиден да ги материализира.

2. Дарвин не е сам в откритието си

Дарвин е бил колкото любознателна, толкова и наблюдателна натура. Знае се например, че се е спирал и се е взирал в домашните животни и с научна охота е гледал как се случват селекции между тях, кои белези стават устойчиви и т.н. Едва 22-годишен Дарвин пише в дневника си: "Щом Лайел (английски геолог) казва, че Земята се е развивала, значи и живият свят се е развивал". И той намира доказателства за това, разказва акад. Николов.

Когато през 1858 г. Дарвин най-накрая решава да сподели идеите си пред авторитетно научно дружество, съдбата демонстрира поредното съвпадение в стил "двама учени по едно и също време открили едно и също нещо независимо един от друг". Другият учен е симпатичен бедняк на име Уолъс, който на всичко отгоре напуска училище едва 15-годишен. Уолъс също открива, че природната среда влияе върху организмите като избира и утвърждава най-устойчивите им белези. За разлика от Уолъс обаче през 1858 г. Дарвин вече е развил в детайли своята теория и на сетната година я публикува под прочутото заглавие "Произход на видовете по пътя на естествения отбор".

3. Дарвин никога не е казвал, че човек произлиза от маймуната

"Обвиняват Дарвин, че той е отишъл толкова дълбоко в кощунството си, че да каже, че човекът е произлязъл от маймуната. Той никога не е твърдял подобно нещо", категоричен е акад. Николов. Това, което всъщност казва Дарвин е, че в сравнение с всички други видове човекът най-много прилича на човекоподобните маймуни. Впоследствие това се потвърждава и от генетиката: човекът и шимпанзето имат много общи гени.

Но до какви истини все пак се добира англичанинът? Най-мащабната е за естествения отбор (не подбор, което звучи по-добре, но е погрешно). Тя се основава на изменчивостта на организмите (т.е. някои техни белези се променят с времето и заради различните външни условия) и наследствеността. Това означава, че природата, която е отличен комбинатор, експериментирайки непрекъснато върху организмите, оставя и утвърждава само най-полезните им белези. Това става именно чрез предаването им по наследство, обяснява акад. Николов.

4. Съвременната еволюционна теория съвсем не е Дарвиновата

Дарвин е написал, каквото е написал в средата на XIX век. Учените вече век и половина след него доказват защо той е бил прав. Така се е родила съвременната Синтетична теория на еволюцията, която обединява Дарвиновата теория за естествения отбор, постиженията на генетиката, хромозомната теория на наследствеността, теорията на информатиката (обяснява механизмите на кръстосване и предаване на генетична информация), както и на статистиката (тя и без това е на всяка манджа мерудия, така че не е за чудене, че се мярка и в еволюционната теория).

И най-отчаяният смелчак в средата на XIX век нямаше да може да каже например по какъв точно механизъм белезите се предават по наследство. Какво остава за притеснителния Чарлз. Който, между другото, е смятал, че наследствените белези се предават чрез някаква течност - смес на двамата родители. Това се случва точно 9 г. преди нарочна кръстоска на няколко вида грах да подскаже на един словашки монах - Грегор Мендел, че не нещо друго, а някакви обособени частички са носители на наследствеността. В началото на XX век този заветен проблясък е преоткрит, а частичките са наречени гени.

5. Еволюцията не е приключила, тя продължава

И не само това. Колкото повече напредва, толкова повече се ускорява, казва още акад. Николов. Докато в началото процесът се е тътрел в аристократично бавен темп, сега развитието се сгъстява дотолкова, че понякога се налага да спрем за миг, за да изчакаме времето, което вече сме изпреварили. Това означава, че сега видовете имат много по-кратко съществуване. Ако не се самоотпише по друга причина, което не би било изненада, човекът ще оцелее като вид поне още 10 млн. години. Нищо чудно за толкова време да се променим и физически. А може по подобие на ехидната и птицечовката и човекът да се окаже преходен вид към нещо друго. Макар че учените повече клонят към другата хипотеза - човекът е достигнал оптимума на своите биологически показатели и повече няма да се променя. "За разлика от нас природата не предприема глупави решения", припомня акад. Николов. И още един намек - в предшестващата еволюция успех са имали онези видове, които са завоювали нови среди, т.е. нови земи. "Земята е като космически кораб. Той е натоварен на старта. Дали ще излети към нови земи и ще покори нови светове или ще се разбие на старта, зависи и от нас", убеден е академикът.

6. Дарвин, без да иска, посяга срещу религията

В това твърдение, за разлика от предишните, никога не е имало съмнение. Всъщност прочутият англичанин отбелязва, че той не се съмнява в Бога. Въпреки това основната критика на учението му е, че то е насочено срещу представата за Сътворението, срещу ролята на Бога в него, обяснява акад. Николов.
Но има и още нещо - учени от XIX в. са допускали, че е имало не едно, а много сътворения, което е немислимо от гледна точка на Библията. В различни земни пластове са откривани фосили, които изчезват, но след време се появяват отново. Това се обяснява с периодични кризи (палеонтолози са преброили 180), през които даден вид е изчезвал, но след това се е случвал нов творчески акт.


НЕЯСНОТАТА ЗА НАЧАЛОТО

Науката отдавна е дала отговор на любимия въпрос кой е пръв - яйцето или кокошката. Обяснението на тази фундаментална подробност е остроумно, но добродушно академично смигване към желаещите да си тестват красноречието на тема "яйцето или кокошката". А именно - яйцето е откритието на влечугите в усилията им да изнамерят нов механизъм за размножаване, когато започват да завладяват сушата. По хода на еволюцията влечугите се появяват преди птиците, а кокошката, както е добре известно, е птица. Следователно, яйцето категорично е преди кокошката.

Но ако питате науката какъв е произходът на живота на Земята, тя най-вероятно ще се изчерви. Не знае. Но и Дарвин не е знаел. Защото неговото учение не се занимава с това как е възникнал животът, за разлика от някои други учени.

Най-силно се поддържа виждането, че животът на Земята е създаден по пътя на усложняването на химичните съединения. Според друга хипотеза животът е пристигнал със скален къс от Космоса, без да е ясно как се е зародил той там. Третата хипотеза е стара и наивна. Според нея има "спонтанно самозараждане" - като да оставиш бульон и след седмица в него да се появят червеи. Звучи толкова просто, че за малко да се окаже и гениално, ако преди това не беше отречено. Но вместо "откъде сме дошли" науката спешно трябва да търси отговор на въпроса "накъде отиваме".


ВОДАТА ЛЕКУВА

Водата на дълголетието
Автор: Николай Друзяк
Издателство: НСМ Медиа
Преводач: Георги Рачев
ISBN: 9789548477772
първо издание, 2009 год.
меки корици, 168 стр.
Цена: 9,00 лв
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=17198

След като 70% от човешкото тяло се състои от вода, то в такъв случай излиза, че нашите мисли и чувства би трябвало да зависят от нея. Защо така е устроен човекът? Въпросът е актуален още от времето на древните източни мъдреци, които в прословутите индийски веди деликатно отговарят: "Дори и боговете не знаят." И днес учените нямат категоричен отговор.
И все пак каква вода да пием - минерална, трапезна, дестилирана, филтрирана, "жива", "снежна"? Вода, в която е добавен калций или силиций и е обработена с магнит? Или водата, която извира в Кавказ, Андите, Хималаите, Якутия? Акад. Друзяк анализира състава на различните води, проследява химическите им реакции в организма и доказва, че високото съдържание на калциеви йони, общата й твърдост и алкалност са основната причина за повечето заболявания, характерни за ХХ век. Така той развенчава ред сензационни, но безполезни и дори вредни рекламни митове.

И все пак коя е водата, която пречиства и лекува? След стотици експерименти авторът установява оптималния й химически състав тя трябва да е близка до водата в районите, известни с дълголетниците си, което означава: мека с леко кисела реакция, ниска минерализация и да не съдържа повече от 20 мг/л калциеви йони.






Ти не си болен, а просто си жаден
автор: Д-р Ф.Батманжелидж
издателство Здраве и щастие
година на издаване 2008
ISBN 9549356786
страници 238
тегло 160грама
размери 20x14
12.00 лв.
http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=144596

Резюме

Водата е чудодейно лекарство - просто, безопасно, безплатно и ефикасно!

Въз основа на 20 години научна работа върху ролята на водата в организма авторът на тази книга (и на посрещнатата с възторг "Тялото жадува за вода") показва как с вода - да, с вода! - могат да се излекуват много болестни състояния. Авторът, пионер в лечението с вода, посочва:
* какво оптимално количество вода и сол трябва да приемате, за да се избавите от редица болести, да избегнете скъпоструващите и токсични лекарства;
* различните сигнали, подавани от тялото при обезводняване;
* защо чаят, кафето, газираните и други напитки не могат да заместят водата;
* как по естествен начин могат да се излекуват астмата и алергията;
* как да лекуваме сърдечна недостатъчност, мозъчни удари, болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест, рак, хипертония;
* водата - ключ към отслабване без диети;
* как да хидратираме кожата си, за да се преборим с преждевременното остаряване.

Тази книга може да се окаже най-важната книга, която ще прочетете някога.


ВКАМЕНЕЛОСТИ ОПРОВЕРГАВАТ ХИПОТЕЗАТА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Земята крие странни загадки
http://www.monitor.bg/world/article?sid=&aid=179257&cid=30&eid=1538

Палеонтолозите нямат обяснение за необичайните находки В САЩ изкопаха фосил на трилобит, премазан от обувка Индийски учен намира следи от червей на 1,6 млрд. години
Невъзможни открития

Пиринчена камбанка, открита в буца въглища. Въглищата са на възраст над 280 млн. години.
В областта Глен Роуз в Тексас е открит вкаменен отпечатък от човешка длан. Следата се е запазила с ясно оформени ръбове и дори пази белег от нокът. Според лабораторните анализи находката датира отпреди 110 милиона години.

На остров Аксел Хайберг в Канада е намерен вкаменен човешки пръст. Рентгеновите снимки изкарват на показ автентична скелетна структура, силно наподобяваща тази на пръстите на хомо сапиенс. Находката е на 100 милиона години.

През 1944 г. в Западна Вирджиния в буца каменни въглища е открита пиринчена камбанка с железен език. Анализът показва, че сплавите, от които е направена камбанката, са различни от всички сплави, използвани в съвременната индустрия.

Сред предметите, открити през XIX и XX в. във въглища, минерали или скали и направени от метални сплави, различни от познатите, са златна верижка, лъжица, пирони и сребърен съд за вода.

През последните години учени от всички краища на света оповестиха разкрития, които поставят под сериозно съмнение достоверността на теориите за произхода на човека, историята на земята и пътя на еволюцията, пише в. "Епох таймс". Съвременните методи за обработка, анализ и изследване разкриват при редица стари и нови находки резултати, несъответстващи на съвременното научно обяснение за възрастта, произхода и развитието на живота.

Ето и някои от най-необяснимите находки:

Едно от най-необичайните открития на XX в., предизвикало десетки дебати сред световната научна общност, е находката на Майстър.

Неандерталска подметка

През юни 1968 г. палеонтологът любител Уилям Майстър намира в Ентилоуп спринг, щата Юта, скален отломък, който след обработка разкрива отпечатък от подметка със следи от премазан трилобит върху нея. Анализът на скалния пласт установява, че той се е образувал преди няколко милиона години.

Трилобитите са морска екзоскелетна форма на живот. Първите трилобити датират преди около 320 милиона години в топлите морета на Земята. Тези древни праотци на днешните ракообразни преживели своя възход и упадък и преди около 280 милиона години измрели напълно. Примитивните хора обаче са се появили преди около 2-3 милиона години. Това сочат многобройните и недвусмислени доказателства. А модерните хора - хомо сапиенс - и до днес все още не са достигнали възраст от 10 000 години. Така според учените трилобитите и хората никога не са живели по едно и също време. Нещо повече - дели ги пропаст от най-малко 275 милиона години! Не би могло човек да настъпи същество, изчезнало стотици милиони години преди той да се появи. Да не говорим пък за човек с обувки - предмет, свидетелстващ за развита наука и технологичен напредък, коментират палеонтолози. В следващите години палеонтолози, пристигнали в Ентилоуп спринг, откриват и други подобни следи.

Праисторическо канче

През 1852 г. в Дорчестър, САЩ, работници взривяват скала с динамит. След експлозията те откриват сред отломките странна метална вещ, строшена на две. При по-внимателно проучване се оказва, че предметът представлява овално, широко 16 см в основата си и 11 см в горната част канче. Използваният за направата метал носи следи от сребърно покритие. Най-странното е, че този предмет - очевидно създаден с помощта на високоразвита технология - е бил зазидан в скалата още в момента на нейното оформяне, казват учените, изследвали находката. Само че според научната логика това се е случило преди милиони години, когато човекът изобщо не е съществувал. Изследователите и досега не са намерили обяснение за праисторическото канче.

Кубът от Залцбург

През 1885 г. работник в австрийска стоманолеярна открива в разчупена буца каменни въглища предмет с повече или по-малко кубична форма. Въглищата са били докарани от мина в околностите на Регенсбург. Учените се обединяват около заключението, че преди години ъглите и стените на куба са били съвършено равни и ясно оформени. Направеният химически анализ установява, че предметът е не от кобалт, никел или хром, а от… ковано желязо. Предположението на учените е, че вероятно кубът от Залцбург е метеорит. За съжаление буцата въглища, от която е извадена находката, е била изгорена в пещите на стоманолеярната и няма как да се изследва. Каменните въглища са се образували преди 280 до 360 милиона години, което дава на учените основание да предполагат, че предметите, намерени във въглища, са на поне същата възраст.

Древни хора

Някои учени твърдят, че има голяма вероятност и най-необичайните метални находки да се окажат просто природни случайности. Никой специалист обаче и до днес не е предложил теория за находката от Колорадо през 1967 г., когато миньори намират човешки скелет редом до меден връх на стрела. Според лабораторните анализи и двете находки са с много милиони години по-стари от първия австралопитек (примат, прародител на човека).
Край река Палъкси в Тексас през 30-те години на XX в. учени откриват в скалния пласт ясно отпечатани динозавърски следи. Край тях по същия начин са отпечатани следи от гигантски човешки стъпала. Анализът на повърхностния слой на скалата установява, че отпечатъците са на около 120 милиона години.
Въпреки че теорията отпечатъците да са действително човешки търпи многобройни критики от учените от цял свят, палеонтолозите все още не са се обединили около достоверна теория за "нечовешки" произход на гигантските отпечатъци.

Най-старият червей

Според много учени най-странната находка през последните години е червеникав камък, открит в Индия от професор геолог от университета Джадавпур в Калкута. Анализът на 1,6-милиардния годишен скален отломък показва, че зигзагообразните следи по него са най-близки по вид и форма до само едно нещо в природата: следа от червей. Световната общност изрази огромна изненада, тъй като многобройни находки доказват, че първите многоклетъчни са се появили на земята преди не повече от 600 милиона години.
Ако преценката за необичайните вкаменени следи е вярна, то това би поставило под съмнение съвременната еволюционна теория, смятат водещи специалисти. "Ако едно същество, дълго цял сантиметър, се появи веднъж, после 400 милиона години от него няма вест, а след това отново се покаже на бял свят, то това поставя много неудобни въпроси", коментира палеонтологът от Харвард Андрю Кнол.

Учени, невярващи в достоверността на находката, продължават да я изследват и до днес. Палеонтологът Адолф Зайлахер от университета в Йейл е на мнение, че за зигзагообразните линии "трябва да има небиологично обяснение". Неговият анализ с циркон обаче потвърждава заключението, че става въпрос за следа от червей. "От една страна, абсолютно не вярвам на теорията това да е с фосилен произход", заявява той. "От друга обаче, просто няма как да отхвърля очевидността на находката." Междувременно са открити и други подобни следи от същия период.