Category: образование

Category was added automatically. Read all entries about "образование".

БЪЛГАРСКИ БЛАГОСЛОВИИ И КЛЕТВИ

Лилия Крумова-Цветкова
Български благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културно наследство
Издателство: ЕМАС
ISBN: 9789543571994
първо издание, 2010 год.
твърди корици, 448 стр.
Цена: 25,00 лв

Книгата е посветена на благословиите, пожеланията и клетвите от традиционната българска култура. Основната част от материала, включен и подложен на анализ в изданието, е ексцерпиран от сборници с народни умотворения от края на XIX век.

В първата част, чрез комплексното използване на подходи и методи на нови направления в лингвистиката - лингвокултурологията, етнолингвистиката, когнитивистиката и прагматиката, се изследват семантичните, формално-структурните и прагматичните особености на тези словесни произведения. Представя се тяхното лексикално богатство и богата образност.
Благословиите, пожеланията и клетвите са извор и на културна информация. В тях се оглеждат различни пластове от народната култура на българите - от митологичните и традиционно-народните до православно-християнските. Ето защо една от задачите на анализа им е да се разкрият съдържащите се в тях етноспецифични културни факти, които представят картината на света на българина през вековете.

Втората част представлява Речник на благословиите, пожеланията и клетвите, който включва 883 благословии и пожелания и 2529 клетви.

Книгата би могла да бъде полезна на изследователи, студенти, ученици и на всички, които се интересуват от богатството на българския език, традиция и култура.


КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СВ. НАУМ В ШУМЕН

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

НАУЧЕН ЦЕНТЪР “ПРЕСЛАВСКА КНИЖОВНА ШКОЛА”
RESEARCH CENTER PRESLAV LITERARY SCHOOL

Уважаеми КОЛЕГИ,

Научен център “Преславска книжовна школа” към ФХН при Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” организира Международен симпозиум “Свети Наум – дело, съратници и последователи” на 29-30 октомври 2010 г. в Шуменския университет. Форумът е посветен на 1100 години от Успението на Свети Наум.

Имаме честта да Ви поканим да участвате с доклад до 15 мин. по обявената тема.
Докладите трябва да се предадат най-късно до 01.07.2010 г. на CD или по E-mail на Word 2000, придружени от използваните шрифтове и разпечатка на текста (или вариант в PDF формат). Докладът не трябва да надвишава 20 стандартни страници (включително и приложенията), с размер 12 pt и разредка 1,5. Резюмето - до една стандартна страница, 1800 знака, на английски, български (за чуждоезичните доклади) или руски език. Цитиране - под линия.

Докладите ще се публикуват в 12-ти том на поредицата “Преславска книжовна школа”.

Работни езици – всички славянски, немски и английски.

Има възможност за мултимедийно представяне на докладите, което трябва да се заяви предварително.
Таксата за правоучастие е 40 € за чужденци и 20 € за български участници и включва материалите по време на Симпозиума и изданието на докладите.

Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна.


11.01.2010 г.

Организационен комитет: доц. д-р Веселин Панайотов
доц. д-р Мария Тихова
гл. ас. д-р Десислава Иванова
гл. ас. д-р Константин Константинов
н. с. д-р Грета Стоянова

----

Международен симпозиум
“Свети Наум – дело, съратници и последователи”
29-30 октомври 2010 г.
Шумен

Формуляр за регистрация и резервация


ЛИЧНИ ДАННИ
Име Бащино Фамилия
Месторабота
Адрес

Телефон Факс E-mail
УЧАСТИЕ с доклад на тема:




За представяне на доклада ще ползвам следната техника:





Ще ми бъде необходима резервация за хотел в

□ Самостоятелна □ двойна стая. Предпочитам хотел _____ звезди.

Дата на пристигане _____________ на отпътуване _____________брой нощувки ______

Адреси на хотели в гр. Шумен за самостоятелни резервации: http://www.namerihotel.com/bg/shumen.html
http://pochivka.bg/t-74-семейни_хотели-в-шумен


Заявки за участие, доклади, резюмета, точен актуален адрес (придружен с трите имена, научните звания и представяната институция), е-mail и телефон за контакти изпращайте до 01. 07. 2010 г. на адрес:
Шумен 9712
Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Научен център “Преславска книжовна школа”
Ул. “Университетска” № 115
н. с. д-р Грета Стоянова
тел. (++395 54) 83-04-95/116
или
по e-mail: pks@shu-bg.net; gretasto@abv.bg до Грета Стоянова



ТЪРНОВСКИ ПИСМЕНА

Търновски писмена • Алманах за Търновската книжовна школа 2/2009
Издателство: УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
ISBN: 13138456
първо издание, 2009 год.
меки корици, 284 стр.
Цена: 12,00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ
ЗА НАЧАЛОТО
Д. Кенанов, Национална и международна институция: Научноизследователски център
„Търновска книжовна школа"
Д. Кенанов, Размисли върху идеите на проф. Пеньо Русев.
СЛОВА НА УЧИТЕЛИ
П. Русев, Школата на Евтимий Търновски в манастира „Св. Троица".
Д. Иванова-Мирчева, Евтимий Търновски, писател-творец на литературния български език от Късното средновековие
П. Динеков, Търновската книжовна школа в развитието на българската литература.
Е. Георгиев, Търновската книжовна школа и нейното значение за развитието на руската, сръбската и румънската литература.
К. М. Куев, Съдбата на Ловчанския сборник, писан преди 1331 г.
Д. Петканова-Тотева, Нови черти на похвалното слово през ХІV-ХV в.
Н. Драгова, Паметниците на Търновската школа и Българското възраждане.
ПОСЛЕПИСИ НА УЧЕНИЦИ
Д. Кенанов, Българското евтимиезнание през XX в.
Ив. Харалампиев, Българското езиковедско евтимиезнание през XX в.
Д. Кенанов, Констанцкият събор, унията и митрополит Григорий Цамблак.
ТЕКСТ ЗА ПРЕПРОЧИТАНЕ
А. Турилов, Восточнославянская книжная культура конца XIV—XV вв. и „второе южнославянское влияние".
СЛОВО И ВЯРА
Б. Ангелов, Изтокът и Западът в световната история — или кой кой е в очите на другия.
Архимандрит П. Стефанов, Неизвестни ръкописи в Шумен (ХІV-ХІХ в.)
БИБЛИОГРАФИЯ
Сборници „Търновска книжовна школа", т. 1—8.
Именен показалец.


КОНСТАНТИН ЦИЦЕЛКОВ И НЕГОВАТА КНИГА ЗА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Фонд “13 века България” представи нова книга от колекцията “Памет за Пловдив”
Агенция “Фокус”, 21.11.2007
http://news.plovdiv24.com/35221.html

"Теориите на Нюман и Харнак за историческото развитие на християнството" е поредното ново заглавие, включено в поредицата "Памет за Пловдив", съобщиха от пресслужбата на Национален дарителски фонд (НДФ) "13 века България". Книгата на проф. Константин Цицелков бе представена от Пловдивската регионална комисия на НДФ "13 века България". "Памет за Пловдив" предлага на читателите книги, свързани с имената на общественици със значителен принос за културното наследство на Пловдив, но не вписани в официалната културна книга на града.

На премиерата, състояла се в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, присъства проф. Цочо Бояджиев, изпълнителният директор на фонда д-р Тошо Пейков, Златка Парпулова - дъщерята на Иван Цицелков, преподавателка по немски език в Пловдивския университет и сътрудник на издателство "Летера" - издател на представената книга, пловдивски студенти от Семинарията, преподаватели в университета, общественици, ученици и близки на автора. Анастасия Толева, секретар на пловдивската регионална комисия откри тържеството, а проф. Клео Протохристова, председател на комисията, представи Фонд "13 века България" като институция, която опазва културното наследство на България и изтъкна, че книгата е втора от поредицата "Памет за Пловдив". Професор Георги Каприев - преподавател по средновековна философия в СУ "Св. Климент Охридски" представи книгата и уточни, че тя е отпечатана по авторския екземпляр от 1949 г. без промени. В нея Константин Цицелков предлага сбито изложение на историята на християнството, оценка на църковната историография на XIX век и размишление за православието през XX век.

Константин Иванов Цицелков е роден на 17 декември 1912 г. в гр. Копривщица. В училище той се учел с отличен успех, проявявал склонност към книгите и баща му го записал в Пловдивската духовна семинария с намерението да го направи свещеник. Семинарията завършил с пълно отличие през 1932 г. благодарение на предоставена от Светата Пловдивска Митрополия стипендия. Ваканциите прекарвал в Бачковския манастир, а когато не носел семинаристка униформа, обличал по липса на други дрехи един стар халат, известен сред съучениците му като «философския плащ».

Като стипендиант Цицелков завършил Богословския факултет на Софийския университет (1936). По време на следването си Цицелков започнал да печата статии и преводи в периодични издания и помагал в редактирането на списание «Червен кръст». Като сътрудник имал случай да се запознае с писателите Елин Пелин и Тодор Влайков. След едногодишна работа като възпитател в Пловдивската семинария Цицелков получил от немската фондация «Александър фон Хумболт» стипендия за специализация в Германия. Следвал в Богословския факултет на Берлинския университет и във Философския факултет на Марбургския университет. В Марбург, под научното ръководство на проф. Фридрих Хайлер, Цицелков защитил докторска дисертация на тема «Етиката на Владимир Соловьов».

У дома той започнал учителска работа в Пловдивската духовна семинария. Десетилетия по-късно, през 2002 г, един от неговите ученици Иван Тинчев пише: «Ние бяхме щастливи, когато завършвахме шестгодишния курс на семинарията, в последния клас, да бъдете наш класен наставник и до сега се гордеем с Вас. Знаем и помним, че Вие сте един от високообразованите феномени, на чиито рамене се крепи авторитетът на българския православен учител.»

През 1949 г., под заглавие «Теориите на Нюман и Харнак за историческото развитие на християнството», Цицелков представил хабилитационен труд като кандидат за катедрата по църковна история в Богословския факултет на Софийския университет.

По това време този труд получил отрицателен отзив от рецензента проф. Иван Снегаров. Цицелков писмено оборил неговите забележки, но, за да избегне спор с някогашните свои преподаватели от Богословския факултет, оттеглил кандидатурата си. Днес книгата му е отпечатана по авторския машинописен екземпляр от 1949 г. без промени.

От 1948 до 1956 г. Цицелков публикувал в сп. «Духовна култура» редица статии, рецензии и преводи (някои под псевдонима «Цветан Сърнев»). Рецензията му за книгата на пловдивския митрополит Кирил «Панарет, митрополит пловдивски» дала повод да бъде освободен от длъжност в семинарията.

Обстоятелствата, че е следвал в Германия и че дълго време бил църковен преподавател, съвсем не го подпомогнали при намирането на нова работа. От 1953 г. той преподавал немски език, психология и логика в най-старата пловдивска гимназия «Св. Св. Кирил и Методий». В часовете по немски език проличала неговата изключителна ерудиция, той всява респект със самото си присъствие. При пенсионирането си през 1970 г. Цицелков бил награден по настояване на учителската колегия с орден «Кирил и Методий» III степен. От 60-те до края на 90-те години на миналия век той издава многобройни статии и преводи на педагогически и културни теми в българския периодичен печат (сп. «История и география», в-к «Отечествен глас», в-к «Литературен форум», в-к «Култура») и няколко научни статии на немски език.

През последните години на своята старост, когато паметта му все повече отслабва, той многократно преписва изречение от българския превод на Августиновите «Изповеди»: «... че си ни създал за Тебе, Господи, и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой», моли се всяка вечер на глас, като обикновено казва Господнята молитва «Отче наш». Веднъж добавя след нея: «Благодаря Ти за всичко».

по Георги Р. Парпулов

СИНКЕЛ НА БЪЛГАРСКИ

Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел
Автор: Анна-Мария Тотоманова
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Серия: Университетска библиотека № 474
ISBN: 9789540726823
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 686 стр.
Цена: 25,00 лв
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15860
.
Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в СУ „СВ. Климент Охридски". Научните й интереси се простират от областта на палеославистиката и медиевистиката до теорията и практиката на образованието в новия европейски контекст. Публикациите й засягат основни проблеми на историческата Фонетика и морфология на българския език, историята на словообразувателните типове, на старобългарската книжовна норма, издаването на средновековни текстове и превода от старобългарски на небългарски език, както и проблемите на българското образование през последните десет години. Работата й в Неапол (Италия) като лектор по български език й позволява да се включи в окончателното разчитане на най-ранния старобългарски палимпсест -Ватиканското евангелие. Тя е един от авторите на изданието на този важен За старобългаристиката и славистиката паметник. Автор е на монографията и ”Из българската историческа Фонетика”, на книгата „Ние, Висшето образование и Европа”, на преводите на съчиненията на Константин Костенечки и други среднобековни писатели, както и съавтор на серия от три учебника по старобългарски език за X, XI и XII клас на НГДЕК „Константин-Кирил философ". В момента дои. д-р А. Тотоманова чете лекционни курсове по история на българския език, Превод от старобългарски на новобългарски език и Новата и старата книжовна норма.
Книгата съдържа първото издание на един малко проучен средновековен текст, познат по пет руски преписа от XV-XVI в. и известен като "Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел". Изданието е снабдено с пълен речник-индекс и е придружено от коментар и лингвистично изследване. Направеното проучване на състава и структурата на текста и езиковите му особености показва, че паметникът съдържа не Хрониката на Синкел, а представлява хронографска компилация от Сътворението на света до основаването на Константинопол. Първата част на компилацията разкрива и тълкува световната история от Сътворението до Възкресение Христово като осъществяване на Божия промисъл в шест дни (хилядолетия), в които Христовото Рождество бележи средата на последния ден (хилядолетие). Тя е обширна извадка от Хрониката на раннохристиянския писател Секст Юлий Африкан, която науката досега познава по откъслечни фрагменти. Втората част на славянската хроника съдържа извадка от Синкел за годините от Възкресение Христово до управлението на император Диоклециан и едно кратко допълнение за останалите години до основаването на Константинопол, взето от Хрониката на Теофан Изповедник, която няма славянски превод. По всяка вероятност хронографският свод е възникнал във Византия в началото на X в., когато първата славянска азбука - глаголицата - все още се е употребявала активно.